Семейство

.

О, вие, които си поживявате, о, роби на желанията, кажете ми как е българската дума за егоизъм? Как са наричали егоистите баба ви и дядо ви на село? Аз се сещам само за една дума. Саможив. Сам и все пак жив.

Тези, които са ви родили, не са знаели за егоизма. Животът се е асоциирал с хората, с които го живееш. Хората, с които го споделяш. С Рода! Вие всички сте плод на тези родове.

Какво? Порастна ви работата, а? Станахте граждани на света и с тракане на компютрите можете да печелите купища биткоини. Можете да купите остров и самолет? Каквото и да си мислите, че сте, пак си оставате саможиви. Само живи, но не и хора. Замислете се за това. Може да си Сам и жив, а може да си Род и да бъдеш.

Аз съм Род. Моят Род е силен, защото е със здрави корени. Единият корен чак до Светата земя стига. Това е клонът Касабови. Чрез него Родът ми пие вода от светата река Йордан. За Касабовите няма тяхна правда. Има Божие слово и те го изричат. Те всичките са атеисти и са най-вярващите хора, които познавам. Знам, че не разбирате, но няма Касабов, който да не ме разбере. Обичам всеки един от тях, защото те са кръв от кръвта на дядо Йордан, а аз много обичам него и той много обича мен.

Друг един корен пие вода от Гарванчето. То е вълшебно място в Тетевенския Балкан. Няма да ви кажа къде е, за да не допърдите с колите си, не запалите барбекютата си и не разгоните магията с чалгата си.

Всъщност, знаете ли? Не ми пука за простащината ви! Гарванчето е в сърцето ми. Там е спокойно, там вековна гора пази блага сянка, там кристална вода извира от сърцето на планината, там си говоря с Балкана и той ми разказва за родовете, израстнали в полите му. Кулинци са моят Род и той е силен и уважаван чак досега. Селото почти го няма вече, а Кулинци са почитани, както и преди.

И от Днепър, и от Москва река пие вода моят Род! И там има той корени. Евразия ли? Та моят Род е Евразия!

Какво съм аз? Малко човече, застанало на върха на планината. Планината е Родът ми. Без него аз съм саможив. С него аз съм Виктор – Кулинец, Касаба, Берантович и много много други, за които научавам постепенно, а, ако и не научавам, то ги усещам в сърцето си. Два нови рода сплитат клони с Рода ми. Поломбо и Доника. Утре моите наследници ще имат корени и в Италия, и в Шотландия, и в Латвия, и в Германия. Ще станем Евразия, обединена със Западна Еврома. Родът ми ще постигне мечтите на империите без битки.

Ние ще помним и ще знаем, и ще пазим паметта на рода си.

Робите не са имали семейства, не са имали даже и фамилни имена, не им е позволено да знаят откъде произхождат. Те са саможиви. Имат само желания и страхове. Това е абсолютно необходимо, за да бъде човек роб. Всичките му привързаности трябва да са към господаря му. Ей вие, граждани на света, кой ви плаща биткойните и какво не бихте направили за него? Свободни ли сте? Вятър и мъгла. Веригите ви са по-здрави от тези на котвата на океански лайнер.

Поживявайте си, саможиви мои. Работете за невидимите си господари и наричайте това свобода на духа…

Аз съм Род! Моите желания са да бъда Род, да знам за предците си, да се уча от тях, да предавам знанията си на децата си и да ги защитавам. Моята свобода е в това, че аз живея милиони животи и гледам на света с милиони очи. Какво е държавата? Сбирщина от саможиви хора, ламтящи за пари и власт и умрели в душите си от страх!

Държавата казала, компанията заповядала, шефът се разсърдил, парламентът решил…

Напушва ме на смях. Аз съм моят Род! Какво ни интересува всичко това? Това е временно. Те днес са тук, утре ги няма, а ние сме завинаги!

.

Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

.