.
От Фейсбук страницата на д-р Виктор Хинов – лекар в Индианаполис, САЩ
.
– Тия искат всички да ни направят комунисти – ми довери Джон. Осемдесетгодишен, бивш собственик на фирма за камиони. Беше нов пациент, дошъл на преглед.
– Така ли? – казах. А по какво се познават комунистите, Джон? Как ги различаваш от другите хора?
Джон се замисли.
– Да не би да имат червен нос и на челата им да има звезда? – се пошегвах аз.
– Абе, знам ги аз – промърмори Джон. – Като карах училищен автобус след като си продадох бизнеса, ги слушах какво си говорят дечурлигата. Социализмът бил хубав. На това ги учат в училище комунистите. Ето ти, докторе, например, откъде си?
– От България.
– Там нали имаше комунизъм? Ти трябва да знаеш какво е.
– Имаше – казах.
– Е, да не би да ти е било хубаво? – саркастично запита Джон.
– Че защо, Джон? Не беше лошо.
– ?!?
– Как да ти кажа… Ето, баща ми, например. Роден в бедно село, учи, става висшист, работи като директор на международния отдел на железниците на цяла България. Познаваха го и го уважаваха по цяла Европа, Русия, а и в Китай. Майка – израстнала в едностайна къща с помещение, оградено за кравата – става доцент в Софийския университет. И досега, много години след пенсионирането й, в катедрата я уважават и мнението й се слуша. Аз и брат ми завършихме за лекар и инженер и стотинка не сме платили за образованието си. Всичко беше за сметка на данъците на родителите ни. Но, независимо от данъците, имахме апартамент, кола и всяко лято ходихме на море, а всяка зима – на планина. Та така, накратко за социализма.
А тук, Джон? Да не мислиш, че в Америка има капитализъм? Та, ако имаше такъв, аз щях ли да работя за болница и да взимам заплата? Щях да си отворя частен кабинет и да съм си сам началник. Защо мислиш, че не го правя? Защото комунистите от застрахователната компания ще ми смачкат бизнеса за няколко седмици само. Никой в Америка вече не иска да плаща на ръка на лекаря. Всеки се научи, че застраховката му е заплащането. А тя, Джон, не плаща. Не плаща, защото има застъпници в Партията, които й гласуват закони, че може да не плаща. А ти да не мислиш, че в Америка имаме много партии? Една е Партияата, Джон. Една е. ПСД – Партията на Световната Далавера.
Ех, Джон. Знам, човече, че искаш да чуеш за Архипелаг Гулаг. За арести посред нощ, за бодлива тел и нечовешки изтезания, на които комунистите са ме подлагали.
Виж. Ще ти кажа истината. Всяка система си има своята пропаганда. И аз, растейки в България, бях благодарен, че съм там, а не тук. Жал ми беше за вас, Джон. На нас ни разказваха как тук умирате от глад, безработицата е надвиснала над главите ви, измъчвате негрите, непрекъснато воювате за интересите на големия капитал и при най-малкото провинение полицаите ви застрелват по улиците. Разказваха ни, че сте наркомани, самоубийци; и в преследването на парите не виждате живот, светлина и човещина.
Трябваше да дойда тук, да поживея, за да разбера, че животът тук е честен, подреден, свободен и имотен. Трябваше да живея тук, Джон, за да се науча какво е свободата. Да разбера какво е собствеността.
Свободата, Джон, не е възможността да се пенсионираш рано. Свободата е правото да правиш свои собствени грешки и да плащаш за тях, но и правото да имаш свои собствени успехи и да се радваш на плода им. Успехите са немислими без грешките, но успехът не е гарантиран на никого.
Тук, в Америка, когато пристигнах, всеки беше свободен да опита. Свободата да опитваш неща е велико нещо. Питаш по какво ще ги познаеш комунистите? Ами ние, Джон, се отучихме да опитваме. При комунизма всеки опит е посегателство срещу авторитета на Партията. Както тук днес. Всеки опит да не мислиш и действаш по партийните повели се наказва. Ето ти, Джон, не искаш парите ти да се дават на партийни босове във Вашингтон и техните марионетки в Европа – но, а си извисил глас, а си отишъл на топло, както хората от Капитолия през януари миналата година. Тя, Партията, знае какво е добро за теб. Това, Джон, не е свобода. Но това също така те спасява от всички грешки, които един свободен човек прави. Спокойно се живее, когато някой мисли за теб, и затова робството все още е най-разпространената обществена систена на Земята. Робството е в робите, а не в робовладелците. Робовладелците също са роби по душа. С роба трябва да се борим, а не да го освобождаваме. Не може да се помогне на роба като го освободиш. Повярвай ми, аз знам. Аз съм българин.
И друго ме научи Америка и нейният капитализъм. Аз, Джон, не знаех какво е собственост. Аз си мислех, че собственост е надписът на някаква хартийка, че нещо е твое. Америка, Джон, ме научи да съм собственик. В България имаме две думи. Собственик и стопанин. Тук е само една. Собственик. То е, Джон, защото за вашето съзнание, съзнанието на западния човек, няма разлика. Собственикът е стопанин, а стопанинът – собственик. И така трябва да бъде. Собствеността е отговорност. Собствеността е привилегия, право да се грижиш за нещо. Това е собственост, а не надписът на хартийката. Затова днес Америка е такава, каквато е. Прекалено много хора, които купуват ли, купуват, без даже да виждат какво са купили. Купуват само, за да направят пари от процеса. Купуват земя, вода, слънце, вятър, бъдеще, здраве, любов, бог… Купуват всичко, но за нищо не ги е грижа. Те не са способни да бъдат собственици. Те са собственост. Собственост на алчността.
Бог е собственик, Джон. Той притежава всичко, защото той се грижи за всичко. Да бъдем собственици, Джон. То е толкова чудесно! Всяко нещо, до което си се докоснал, всяко нещо, в което си оставил част от себе си, е твое.
***
Ето, аз днес написах нещо мое. Аз съм собственик. Аз съм горд! И знаете ли? Искам да ви го подаря. Ползвайте го, ако ви харесва. Аз имам още много! Аз съм богат собственик!
.
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Редакцията на Еврочикаго благодари на д-р Хинов и всички автори, които ни даряват със своето богатство и благодарение на които бяха създадени и седем сборника със стихове и разкази (вж. снимката долу), както и безплатната ни библиотека към сайта (линк). Ползвайте ги!
.
