Илюстрация: Авторката
.
Когато тръгне резедавата трева
и разцъфтят вън цветовете Божи,
когато зимата изчезне вдън земя
и облаците сменят сиви кожи,
когато малките щурчета изпълзят
и опнат струните на своите цигулки,
когато птичета по клони зацвърчат
по дървесата в бял цвят като булки,
подобно живнал от вода повехнал цвят,
ще се стая аз в идващи години,
без търсене на смисъл в слава и палат,
без вярване във хиляди доктрини,
разбрала, че дори огромната следа,
събрала стихове и мъдрости извезла,
си е опашката на падаща звезда –
блести за малко, а след туй изчезва.
И може би след времена една жена,
със профил някак си на мен прилягащ,
така, във пролетна подобна ранина,
ще търси смисъл на живота бягащ.
Със любопитство ще отваря ракли, скрин,
ще търси нещо в празните ми стаи,
но вятърът ще си просвирва през комин,
че „Панта реи, панта кинетаи”*.
.
Красимира Стойнова
Кълъмбъс, САЩ
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* “Всичко тече, всичко се променя и нищо не остава същото.” – Хераклит.
Още от същата авторка – вж. тук и тук.
.
