В неделя

.

В неделя Бог си почива от сторените дела
и ми хрумва една мисъл красива – в неделя Бог е жена.
Родила е всичко наоколо и сега в леглото спи,
и като сняг са дълбоки белите й коси.

Измила е къщата и свети къщата от чистота,
и в къщата слиза небето, защото Бог е жена.
В неделя и само в неделя тя може да спи до обяд –
ушила е и е изпрела дрехите на този свят.

Изпрала е всичките ризи на всичките свои мъже
и е сресала буйните гриви на ветрове и коне.
Сготвила е храна – от снощи – и е омесила хляб,
и сега спи още и още – в неделя Господ е слаб.

В неделя Господ е хубав – като заспала жена.
А сега – тихо, ни дума, ни думичка за това,
ни дума за Бог и жената… В неделя Бог е жена.
Следобед ще изведе децата да се търкалят в снега.

.

Николай Милчев

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от същия автор – вж. тук, тук, тук и тук.

.