.
Коладниците са посрещнати в семейство Николай и Мария Куртеви* от село Валя-Пержей, Молдова, които имат три дъщери.
„Я, СТАНЕТЕ, ОТВОРЕТЕ“
Ергените очакват този празник, за да ходят на Коледа. Момите го очакват, за да им дойдат на Коледа. Обикновено за този ден и вкъщи, и в двора се прибира особено старателно. Никъде не се оставят никакви случайни предмети. Първата причина, разбира се, да е по-подредено, втората – за да не „лепнат“ коладниците нещо „за спомен“. Случва се и това.
КОЛЕДА Е.
И ето, настъпва очакваната нощ. Краваите са покрити на масата с месал, виното е наточено, парите са нагласени. Само перденцето на прозореца от време навреме се отдръпва, макар че навън нищо не се вижда. И едно моминско сърце трепти. Ще дойде ли?
КОЛЕДА Е.
Над нощното село плува мелодичен звук на хармоника. Той радва, вълнува и приятно тревожи… И ето, съвсем наблизо, в някой от съседните дворове, запяват: „Я, станете, отворете…“. Скоро домакините ще поканят коладниците вкъщи. И останалите песни, които ще изпеят момчетата, ще принадлежат само на тази къща.
КОЛЕДА Е.
А перденцето се отваря, но само за кратко. Защото в този момент хлопна портичката и в двора влезе вълнуващият звук на хармоника. Девойката стои, сложила ръката си на дръжката на врата, готова е да отвори веднага. Но трябва да изчака коладниците да си допеят песента. И се вслушва в гласовете им, да познае някой от тях.
КОЛЕДА Е.
Сега ще се отвори вратата, момичето ще се усмихне и ще покани коладниците в къщи. А после през цялото време ще крие погледа си. Те ще целунат ръка на възрастните и ще насядат. Ще си разменят няколко думи помежду си и ще запеят. И всичкото, приготвено за празника чак сега – в прегръдката на вълшебните мелодии – изглежда наистина празнично.
КОЛЕДА Е.
Момичето гледа основно надолу – не, че разглежда толкова внимателно чергите, не – просто се страхува да вдигне очите си и да срещне неговият поглед…
А момчета са стигнали вече до:
„…алтън да метна,
мома да лепна,
Стано льо, момне ле, коладе ле!“
Девойката се изчервява.
Тази песен, както и другите, изпети тази вечер, ще останат в сърцето й задълго, ако не завинаги.
БЕШЕ КОЛЕДА.
.
Таня Танасова
(в. „Родно слово“, януари 1992 г.)
.
Видеа: Мая Куртева / StaySee Curteva, Александър Цвятков.
(Не всички видеа са от гостуването на коледари у семейство Куртеви.)
.
.