.
Вчера, 2 февруари 2023 г., точно когато започнах да пиша текст за състоянието на Българската православна църква в Чикаго „Св. Иван Рилски – Чудотворец “, Фейсбук ми припомни един апел за спасението на храма отпреди 7 години – цитирам го:
„А П Е Л
Уважаеми сънародници,
Българската православна църква в Чикаго „Св. Иван Рилски – Чудотворец “ вече повече от петнайсет години ни посреща с разтворени обятия. Тя е свидетел на много наши радости – като сватби, кръщенета, именни и рождени дни. Организирала е концерти, театрални постановки. Наред със своя църковен живот, тя отделя и значително място за утвърждаване на българската култура зад океана. Тук се роди първият български театър „АПОСТОЛИ“. Тук направи първите си танцови стъпки фолклорен ансамбъл „ХОРО“. Тук се създаде и утвърди „БЪЛГАРО-АМЕРИКАНСКА АСОЦИАЦИЯ“. Гордост е и нейното неделно българско училище, което след своето обновяване даде още по-прекрасни условия на българските деца. Като църква е била и последна утеха за раздяла с наши близки.
Уважаеми сънародници, днес тази хубава българска църква се нуждае от нашата помощ. Съвсем скоро тя няма да може да погасява своите задължения към банката. Приходите намаляха драстично и месечните разходи от $ 3,785 се оказват непосилни. Църковното настоятелство на църквата отправя този АПЕЛ към вас, с една едничка цел. ДА ПОМОГНЕМ НА БЪЛГАРСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА „Св. Иван Рилски – Чудотворец“. Вашите мнения, препоръки и дарения са добре дошли в този така труден за нея период. Обединени заедно, можем да го направим. Господ обича силните и помага на слабите.“
Снимката, която виждате горе, е от ФБ стената ми. Вижда се и коментарът: „Удивително! ФБ ми припомня за мой апел отпреди 7 години (вж.снимката). И то точно сега, когато съм тръгнал да пиша също такъв, за същата църква. Как всичко се повтаря и не се учим от уроците си!“.
А какви са уроците – нека започнем с кратка предистория:
В периода 1907-1909 г. българската емиграция в Съединените щати създава първите си църкви, след като е създадено православно църковно настоятелство в Медисън (Илинойс). За построяването на църква е закупен парцел на „Мадисън Авеню“ между „13-та“ и „14-та улица“ и през пролетта на 1907 г. започва изграждането на храма.
През 1937 г. Синодът на Българската православна църква изпраща в САЩ епископ Андрей като администратор на нарастващия брой църкви.
През 1963 г., в резултат на противоречия, възникнали между епископ Андрей и Македонската патриотична организация (МПО), няколко свещеници и църкви се отделят от епископа и съответно от Българската православна църква. Така се създава нова епархия под духовното ръководство на Руската църква в изгнание. Архимандрит Кирил, по-късно епископ, е избран за митрополит на епархията.
На основание Апостолските правила и Устава на Българската православна църква, Кирил и свещениците са разпопени като разколници. Но участниците в разкола посочват комунистическия режим в България, за да оправдаят действията си. Този мотив е отразен в Устава на епархията, че те са „неразделна част от духовната целост на Българската православна църква“, но „докато Светия Синод е под контрола на комунистическото правителство, епархията не ще приема административни заповеди и наредби от там.“
През 1976 г. епископ Кирил влиза в конфликт с приелата го през 1963 г. Руската църква в изгнание. Така той се премества в Православната църква в Америка (Orthodox Church of America, OCA), наскоро получила автономия от Московската патриаршия в бившия Съветски съюз.
През 1990 г. митрополит Кирил изпраща писмо до БПЦ и до българския патриарх Максим с молба за прошка за разкола. Прошка е дадена с очакването той да се върне заедно с църквите към Българската патриаршия. До края на живота си Кирил не направи това. Напротив, провокира регистрацията на нови църкви към неговата епархия. Такава е църквата „Свети Иван Рилски“ в Чикаго, регистрирани през 1996 г., след неуспешен опит другата българската църква „Света София“ да бъде прехвърлена към епархията на епископа и ОСА.
През 2010 г. Уставът на епархията на покойния вече еп. Кирил е променен. В него липсва изразът, че е „неразделна част от духовната цялост на Българската православна църква“.
По това време вече са започнали и силни брожения в храма и той преживява трудни времена, които са описани от непосредствените участници. Повечето от тях са публикувани ТУК (линк), както и други материали по темата. Като медия се стараехме да не вземем страна при публикациите, но не можехме да останем безразлични към случващото се, да се правим, че един важен проблем, касаещ българската общност в Чикаго, не съществува, и да не дадем възможност на хора, от които зависи състоянието на храма, да изложат позициите си. Едва ли има друга медия, която да е посветила на един храм над 80 публикации. Независимо че се стараехме да бъдем медиатори, усилията ни останаха безуспешни.
Казусът с този храм стигна до юридическо разрешение, когато на 20 юли 2012 г., след няколко отлагания и 7 години съдебни спорове, бе оповестено съдебното решение по делото за БПЦ “Свети Иван Рилски Чудотворец” в Чикаго. Според решението, „Св. Иван Рилски “ е легитимна българска източноправославна църква в САЩ, намираща се под йерархическото пълномощие на Архиепископа на Диоцеза на Толедо към Православната църква в Америка.
Това решение не сложи, обаче, край на сагата. Може би неслучайно – защото не ставаше и не става дума за някаква друга сграда или организация, а за храм и църковна общност. Обидите и сръдните продължиха. И никой от хората, натоварени с някакво служение, власт и отговорност за този храм, в един или в друг период – не пое вина, вината все се оказваше у другиго. Избуяха всякакви страсти, амбиции и интереси. Спорове кой да надделее в дърпането на чергата към себе си…
Една топяща се енория към диоцез на Православната църква в Америка, която не бе спасена и от епископа, нито от диоцеза. Паричен и духовен банкрут, след който остава само материалната стойност на сградата и натрупаните дългове, вкл. към „църковната шапка“. Дали обаче тези дългове са само към кредитори и банки, дали не са и към вътрешния, невидим храм на Бога – призван да събира душите на вярващи в Христа братя и сестри, вкл. на сънародници, живеещи на хиляди километри от родината? Защото с това, че този невидим храм ставаше все по-празен, и външният, видим храм, ставаше все по-застрашен. И така опасността той да бъде изгубен за нашата българска общност в Чикаго стигна до своята кулминация.
Към днешния ден църквата е пред неизбежен фалит и има натрупани следните заеми (вж. снимките):
Тези суми ще набъбнат значително, заради лихви и заради адвокатски разходи на изискателите и делото, което се точи вече над година и последното заседание е насрочено за 6-и февруари, от 13:30 ч.
В същото време състоянието на част от помещенията в сградата е заменамерно – ето някои снимки за илюстрация.
Лъч надежда за българите в Чикаго е новината, че известният не само в Чикаго бизнесмен Михаил Михайлов е откупил едната ипотека от Fifth Third Bank и на заседанието на съда в този понеделник адвокатите му ще настояват той да се присъедини към съществуващето вече дело на The Heritage Foundation Bank като ищец, в ролята си на държател на първата ипотека и съответно с първо право върху сградата.
Потърсен за коментар, г-н Михайлов каза за нашето издание:„Аз просто купих първия и най-голям заем (б.р.: заемът от Fifth Third Bank). Присъединявам се към делото, за да доведем for closure-а докрай.“
Във връзка с тази новина, в течение на над 24 часа бяха търсени за коментар и свещеникът отец Димитър, председателят на църковното настоятелство Георги Флеминг и генералният ни консул в Чикаго Светослав Станков. За съжаление – безуспешно.
Мнението за случилото се на касиера на църквата Ани Янкова може да се чуе тук:
При всички положения, предстоят големи усилия за спасяваме на храма и сагата не е завършила. Надяваме се тя да ни накара да бъдем по-сплотени като общност и да сме си научили горчивите уроци… А дали е така и дали наистина можем да се обединим, въпреки всичко, в „12 без 5“, в някакъв общ път и усилия, заради спасението на храма, времето ще покаже. А то е кратко, много кратко. И спасението на един храм не може да се случи без достатъчно вяра, надежда, смирение, любов и даване от себе си. Без някакви разумни, обединени усилия и без искрено призоваване на Божията помощ. Способни ли сме на това?
Ако не сме, ще продължим да се обвиняваме, съжаляваме и громим за загубата на един български храм зад граница. За този крах са допринесли разбира се конкретни хора, повече или по-малко, с техни действия или бездействия, но пред небесния съд не остава нищо скрито. Никой не може да избяга от него. И Христос няма да е между нас, за да се върне първо храмът в душите ни, а после – и този красива църква, наречена „Св. Иван Рилски“.
Очаквайте продължение по темата и размисли за нашата църковна и светска общност в Чикаго.
.
Текст и снимки:
Петър Стаматов и екипът на
.
