Сега, когато есента дойде

.

Сега, когато есента дойде
и тихо от сълзите ти дъжди,
смирен, падни на колене –
благодари за миналите дни;

затова, че бе обичан и обича,
затова, че някой в пътя ти се спря,
за залеза и за едно обричане,
което даде и което отстоя,

за тези, стъпвали пред теб,
които те направиха по-силен,
и пред които даде свят обет,
и се опита, а оттук – да видим,

за твоите приятели – до края,
светци и синове на богове,
които пратиха писма от рая,
загубени из други светове,

за тази твоя дива планина,
с която все се гледахте в очите
и образът и нивга не изтля,
където и да падаха звездите ти.

Сега, когато есента дойде
и тихо от сълзите ти дъжди,
готов за път към нови светове,
на този свят с любов благодари.

Васил Славов

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Още от съшия автор – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.

.