.
Разказ от Юлия Дивизиева
от „Ключ за синя врата“ („Факел“, 2022)
.
Чакахме циганките, юрганджийки – майка и дъщеря. Щяха да дойдат и да останат два-три дена. Само те можели да ушият свестен юрган.
Баба разтреби под сайванта, постла сено на дебел пласт, върху него – нови черги, че тук щяло да се работи. Това повече ми приличаше на игра, но като я гледах колко е сериозна, реших да не й досаждам с въпросите си.
В сайванта отдавна нямаше животни. Дядо беше продал кобилата, а след като той си замина, баба се раздели и с катъра.
Не можех да си представя какво им е специалното на циганките, че така им се угаждаше. А сеното и чергите, защо са?! Но откъде време да ми се обяснява…
Баба се запретна да готви, да меси, а мен изпрати на селската чешма с дамаджаната – оттам водата била по-пивка.
Към обяд всичко беше готово. Излязохме пред портата, седнахме на дъската, пригодена за пейка, и зачакахме.
– Тези циганки са майсторки, шият най-добрите юргани – топлят и са меки, и са леки. Ако го купиш от магазина, нищо не струва. Кой знае с какъв пълнеж ще е!
– Бабо, как се шие юрган?
– Трудно… Един човек не стига. Всичко на ръка се прави. Какъв юрган имахме ние с дядо ти, с вълна пълнен! Като легнеш и се завиеш с него, ти става топло, топло. Дядо ти все отмяташе неговия край. А аз се долепях до гърба му и сънувах едни сънища, та чак до заранта. Хубав юрган беше, червен, атлазен – на божури и ромбове. Със здрави шевове. А чаршафосаш ли го, му оставаше прозорче в средата като сърце. Да ти е драго да се завиваш!
– Къде е този юрган, бабо?
– Сложих го на дядо ти, да не му е студено на оня свят и оттогава карам с купешкия, а той нищо не струва. С дреб са го напълнили. Не те завива, а стърчи и студенее. Ти него топлиш, не той – тебе. – И тя замълча.
“Пак започна баба да ги разправя едни, да й се чудиш.” — си мисля, но не се обаждам.
– Цял живот лежиш на дюшек от дреб, завиваш се с дреб, душата ти на дреб, е айде стига толкова! Затова събрах вълна за нов, купих копринен атлаз за лицево, а за отдолу – бял американ и обадих на циганките, да дойдат.
– Новият юрган дали ще те стопли, бабо?
– Ще го ушият те, но знам ли дали ще ме сгрее, като го няма дядо ти…
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук и тук.
.
