Илюстрация: Снимка: ЕПА/БГНЕС
.
Прекрасни бяха утрините ни, любими –
окъпани в сребро на езерна вода.
Дърветата в мъгла – почти неразличими,
и бисерни блестяха капките роса.
А езерото горско – ласкав дом ни беше,
в чертозите на свят от твоите крила.
И нощем слушах как сърцето ти туптеше
до моето, когато гушне ни сънят.
И светла беше семплата ни моногамност –
присмиваха се птиците с беззлобен смях.
Но още грозно пате, аз по тебе пламнах,
безпаметно обичах те, за теб живях…
Проклет да бъде онзи час, когато
разпери в грациозен полет чифт крила
и, сипейки с пера дъга от водно злато,
в небето с мощен мах, прекрасен, полетя.
И гръмна гръм, и лавна куче отдалече.
Ти падна сред тръстиките. Умря светът.
Прекършената шия не помръдна вече.
Животът срути се, с безжизнената плът.
Сега остана ми, любими, да се вдигна,
в небето, горе. Да се вдигна на възбог,
криле да сложа, падайки да те достигна,
последна песен да изпея… Песен от любов.
Радост Даскалова
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Още от същата авторка – вж. тук, тук, тук, тук, тук, тук и тук.
.
