За историята, ролята на изкуството и един нужен филм: „Майор Томпсън – (не)нужният герой”

.

На 17.02.2023 г. в салоните на Българското посолство в Лондон се състоя предпремиерна прожекция на документалния филм „Майор Томпсън – (не)нужният герой”, осъществена благодарение на посланика на България в Обединеното кралство – Негово превъзходителство г-н Марин Райков (вж. тук).

За първи път филмът „Майор Томсън – (не)нужният герой” се срещна с публика също на частна прожекция в резиденцията на британския посланик в България – Негово превъзходителство Роберт Диксън (вж. тук).

.

Филмът е селектиран за участие в международния „София Филм Фест” през март 2023 г.

И двете предварителни прожекции в София и Лондон се превърнаха в културни събития, които развълнуваха дълбоко и наведоха на необходим размисъл.

.

Преди прожекцията в Лондон, Негово превъзходителство посланик Марин Райков направи кратък исторически обзор на времето, в което се развиват събитията, отразени във филма. Остави възможността зрителите сами да изградят собствената си преценка за достойнствата на творбата.

.

На мен се падна честта да представя режисьора Жезко Давидов и филма за майор Томпсън. Познавам неговото творчество в областта на документалното кино. В София бяхме колеги в Студията за научнопопулярни и документални филми „Време” и приятелството ни продължи след установяването ни в Лондон. С удоволствие споделям мнението си за последните му две творби, които истински ме развълнуваха: „Ботев в сянката на паметника” и „Майор Томсън – (не)нужният герой”. Като творец и като гражданин, Жезко Давидов посяга към трудни теми, за които едностранен отговор няма. Като че ли търси точно такива предизвикателства. Прави му чест. Базира се на сериозни проучвания от специалисти, поднася ги обективно, но и с емоция, която пленява. Не налага изводите си – всеки трябва да ги открие в гънките на собствения си опит, познания, култура и духовен мащаб.

.

Резултатът, постигнат от творческите екипи, създали двата последни филма: за Ботев и неразрешения проблем за убийството му и за майор Томпсън – герой и антигерой, заслужава уважение. Тези творби доказват колко е важно да се поглежда към историята обективно, ако искаме да се поучим от нея, а не да се учим на политическа мимикрия.

Изкуството учи чрез нежност. Пътеките до съзнанието потръгват различно и, ако талантът е налице, уроците са по-добри от тези в книгите и учебниците. По-запомнящи се. Затова харесвам трактовката на събитията, видяна през сърцето на Жезко в творбите му. Изборът на актьорите от възстановките е изключително подходящ. Липсва всяка бутафория и се възприемат като реален разказ.

В „Майор Томсън – (не)нужният герой” силно впечатлява не само физическата прилика с прототипите, но и финесът на изпълнението на Калоян Минев (майор Томпсън) и Михаела Гончева (Айрис Мърдок).

.

По време на прожекцията в Лондон тишината бе „оглушителна”. Така се мълчи, когато вълнението те кара да притихваш. На финалните надписи прозвучаха дълги и заслужени аплодисменти.

.

След прожекцията на филма говори г-н Саймън Кусев, историк и ерудит, наследник на виден български род по бащина линия и на британски корен по майчина. Той изложи накратко допълнителни факти от биографията на майор Томсън. Припомни, че в един момент Радио София нарича Франк Томпсън Байрон на България, а после други го определят като британски шпионин. Британски офицер, съвременник на Томпсън, го определя като Рупърт Брук (поетът от Първата световна война, загинал в Гърция).

.

Саймън Кусев разказа как от ранна възраст е бил запленен от съдбата на този герой, британец – загинал в България заради левите си убеждения в годините на Втората световна война. От публиката имаше интересни въпроси, на които г-н Кусев отговори със завидната компетентност. Британска зрителка сподели, че нейният баща по същото време е бил в Албания, участник като майор Томсън в операцията на британското Управление за специални операции, което е изпращало на Изток подкрепления за съпротивителните движения на Балканите (военни специалисти, оръжие, храни и облекла). Успял е да се завърне жив в родината си, постъпва на работа във Foreign Office. В началото там гледали на него с недоверие заради левите му убеждения. В годините на войната много от младите британски интелектуалци са били с леви убеждения, преди да научат за истинската същност на Сталин и делата му. Връзката между майор Томпсън и голямата му любов, невероятната писателка и философ – Айрис Мърдок, също е сплотена от идеи, притивостоящи на фашизма. Но и двамата впоследствие започват да преодоляват илюзиите си, разбити от информациите за зверствата на Генералисимуса.

.

.

Заради тези си убеждения Уйлям Франк Томпсън е нужен и ненужен (какво точно и силно заглавие за филма на Жезко Давидов). Загива в България, убит от фашистите. Остава завинаги в нашите земи, защото и желанието му е било такова. Ако не се завърне жив, да бъде погребан там, където Съдбата прекъсва живота му.

.

.

Майор Томсън – герой и антигерой, въздиган в паметници, които в последствие се рушат, заради политическите трактовки през годините. Мнозина в България не знаят за него, дори се учудват защо има у нас селище, гара, улици на негово име.

Филмът на Жезко Давидов разказва отново за живота му така, както би трябвало той да се оценява във всяка епоха. С пиетет. Ще е повод не само британците да погледнат по друг начин собствената си история и тази на Франк Томпсън, ще навежда на размисъл.

Историята, независимо дали ни харесва или не, трябва да се познава такава, каквато е. Поколенията нямат нужда от маскиране. Истината е учител – за добро или за лошо и трябва да се гледа право в очите.

.

Снежина Мечева

директор и преподавател по български език и литература
в БУ „Иван Станчов” към Посолството ни в Лондон,
говорител на Асоциацията на българските училища в чужбина

.