.
Политическата криза кара по-непримиримите сред нас да търсят изход. Все повече хора желаят властта да бъде върната от политиците на гражданите. Противници на референдума за президентска република, предлагат иновативни модели за включване на суверена в законодателния процес и вече събират единомишленици (вж. линк).
Сред тях е Николай Близнаков (на снимката) – социолог и граждански активист, съавтор на Конституцията – като депутат във ВНС от Пловдив.
Г-н Близнаков отдавна призовава за нови решения. И те вече съществуват – не само разработени, предложени, обосновани, но и с успешни проведени експерименти, именно от него. По-надолу ще намерите разяснението на г-н Близнаков за „Пловдивският модел демокрация“.
.
„ПЛОВДИВСКИЯТ МОДЕЛ“ РОТАЦИОННА/ЖРЕБИЙНА ДЕМОКРАЦИЯ
НАЙ-ВАЖНОТО: – Ротационната демокрация може да се определи като ОВЛАСТЯВАНЕ НА ПРЕДСТАВИТЕЛНИ ИЗВАДКИ (от населението на съответната община, област, страна) –групи от жребийно подбрани избиратели от съответния район. Те взимат ВЛАСТНИЧЕСКИ РЕШЕНИЯ по значими, засягащи много хора въпроси, вместо цялото население.
Казано с две думи, съвършено огрубено, „Пловдивският“ модел на Ротационна/Делиберативна демокрация представлява въвеждането на своеобразна Втора, Гражданска камара (наред с първата – изборна) към общинските съвети и други органи, (вкл. Народното събрание), чиито членове не се избират на избори, а са жребийно подбрани представителни извадки на гражданството, които се ротират ежегодно и в делиберативен процес осъществяват ефективен контрол и съ-решаване, паралелно с Първата камара, на определени, особено значими за общността проблеми. (В основния експериментиран вариант става дума не за постоянна работа на Камарата, а за периодични гласувания по особено важни проблеми – тип „миниреферендуми“.)
Днес е очевидна световната тенденция за широко гражданско включване (Демокрация на участието) ИЗВЪН класическите форми на партийно/ парламентарно участие във властта. Но пряката демокрация чрез референдуми неслучайно така трудно си пробива път – тя не работи добре защото разчита на РЕФЕРЕНДУМА. А това е тежко, тромаво, грубо оръжие, което може да донесе повече вреда, отколкото полза. Резултатите са не само противоречиви, често дори преобладават негативните последици. Има опасност Референдумът ДА ДИСКРЕДИТИРА ИЗОБЩО ИДЕЯТА ЗА УЧАСТИЕ И ПРЯКА ДЕМОКРАЦИЯ; разочаровани и досадени, гражданите да се откажат напълно от включването им във взимането на решения. Нужни са нови решения. А те съществуват – не само разработени и обосновани, но и с първи успешни експерименти на места. Основен сред тях е Ротационната (Жребийна) делиберативна демокрация. Чрез него се избягват както недостатъците на „площадната демокрация“, носеща риска от охлокрация или безредици, така и от партийно-представителната, отчуждена от гражданството, система.
За Ротационна/Жребийна съвещателна демокрация са пледирали много мислители в миналото, тя е прилагана под различни форми в древна Атина и градове-държави като Венеция и Флоренция. (Не е широко известно, че именно успешните модели на жребийна демокрация са в основата на многовековната устойчивост и успехи на тези градове.) Днес кризата на изборно-представителната демокрация е очевидна и недоволствата от нея са повеместни. И на Ротационната/жребийна демокрация се възлагат надежди да обнови демокрацията, издигайки я до истинска ГРАЖДАНСКА ДЕМОКРАЦИЯ – по-справедлива и приобщаваща гражданите. Тя е механизъм за вземане на решения, при който гражданите се избират на случаен принцип от населението, за да участват в процеса на вземане на решения. Тук решенията се вземат от представителна извадка на гражданството (група, представителна за цялата съвкупност – населението на общината или държавата), която обсъжда въпроса и взима решение паралелно/съвместно с представителния орган, излъчен на избори (парламент или общински съвет, например).
ПРЕДИМСТВА: Първо, гарантира, че гласове от всички слоеве се чуват и всички перспективи се вземат предвид, защото жребийният подбор гарантира, че разнообразна група от хора участва в процеса на вземане на решения. Друго предимство на ротационната (жребийната) съвещателна демокрация е, че тя насърчава гражданите да се информират и да се ангажират в политическия процес, тъй като от тях се очаква да участват в информиран и уважителен дебат помежду си, за да постигнат решение. А това води до по-информирано и ангажирано гражданство.
„Пловдивският“ модел на Ротационна и делиберативна демокрация търси и като че ли намери баланс между репрезентативната демокрация и пряката или партиципативна демокрация, както и между двата основни критерия за добра система – ефективност и легитимност (вж. повече ТУК). Той не е „чиста“ пряка демокрация – взимайки най-доброто от пряката и от представителната демокрация, той преодолява слабостите на двете, като при това балансира и други два подхода – обсъжданията и гласувания онлайн и на живо.
- При Ротационната демокрация нямаме избори и съответно повечето недъзи на Парламентарната се избягват. Преодолява се прекалената партизация на политическия живот и гражданите получават възможност, без да се „партизират“, директно да решават важни въпроси и контролират властите.
- Критиците на референдумите изтъкват главния им недостатък – недостатъчната информираност на взимащите решения „широки народни маси“. Но при Ротационната демокрация решенията се взимат от неголеми представителни извадки от населението, което позволява както тяхното адекватно информиране, така и поевтиняване на процеса от 300 до 800 (!) пъти (спрямо референдума), което го прави достъпен и реалистичен. Да добавим, парадоксално е, че изследването на представителна извадка ДАВА ПО-ДОБРИ РЕЗУЛТАТИ, отколкото изследването на ВСИЧКИ в съвкупността.
- Постига се не просто контрол или вслушване в гражданите, а съвместно решаване от представителния орган и от населението (представителна извадка) на значими въпроси.
Пловдивският модел. Това е не само първият в Европа, но и най-радикален и успешен опит – т.нар. Пловдивско Общо събрание, провеждано през 1997-1998 г. и 2002-2003 г. То е навярно ПЪРВИЯТ В СВЕТА успешен модел не просто за съвещателен орган, а за равностоен партньор на легитимен орган на държавната власт при взимането на властнически решения. Пловдивският експеримент дължи успеха си преди всичко на решителността на Пловдивския Общински съвет да промени Правилника за дейността си така, че да включи ефективно представителната извадка на гражданите при взимането на решения, касаещи целия град.
МЕХАНИЗМЪТ: Главна особеност е, че след внимателно подготвената и проведена делиберация, избраните в Гражданското жури гласуват по обсъждания проблем, като решението им влиза в Общинския съвет (или съответно друг орган – Народно събрание и др.) за гласуване и от съветниците. При потвърждаване решението влиза в сила. При отхвърляне въпросът се връща в комисиите на Общинския съвет и се прегласува на нова сесия, като съветниците могат да отхвърлят решението на Гражданското жури само с квалифицирано мнозинство.
Механизмът включва няколко стъпки в три фази – предварителна, същинска и съгласувателна – и е пригоден за прилагане и при други органи. Нашият модел бе представен пред Европарламента в Страсбург още през 2008 г, а по-късно изпратен и на Конференцията за бъдещето на Европа. (Впрочем, прилагането на модела Ротационна (Жребийна) делиберативна демокрация е крачка в Бъдещето, изцяло в духа на промените, изисквани от европейските граждани и въплътени в заключителните предложения на Конференцията за бъдещето на Европа – 2022. Макар и в скоби, да отбележим, че отделните панели на Конференцията бяха проведени по методика, покриваща до голяма степен именно разработената от нас и експериментирана успешно в Общинския съвет на Пловдив над 4 години методика.)
Днес „Вятърът на Промяната“ задуха в желаната посока. Жребийният модел позволява големи групи граждани ДИРЕКТНО да участват във властта, без да минават през „цедката“ на вкостенелите и изгубили доверието ни политически партии. Приложението му трябва да бъде многостранно – освен гореописаното, става дума също за Граждански квоти за участие в основни държавни учреждения, включително ЦИК, РИК, прокуратура, обществени медии, контролни органи; законодателни инициативи, разработени от граждански форуми и др. – все с прилагане на Жребийно/Ротационни методи. Сега е моментът отново България да бъде сред пионерите, след като първото успешно прилагане бе именно наше. Времето настъпи…
Интересуващите се от идеята могат да посетят ФБ група „Гражданска Ротационна демокрация“ (линк).
.
Вижте и интервю на Николай Близнаков с обяснения за Пловдивския модел.
.
