Илюстрация: nevsepic.com.ua
.
Някой би могъл да каже, че метафорите в текста, поместен по-долу, са прекалени, както и апокалиптичните предчувствия и сравнения. Но кой би могъл да каже дали наистина времето, в което живеем, не е предверие на Апокалипсис? Че устои и ценности, в които вярвахме, не са се пропукали, че не текат тревожни процеси, че това, което се вижда и проповядва на повърхността, може да обясни всичко и да задържи крехката почва, на която сме стъпили?
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
Мъчително ми е да живея в Америка. Измъчва ме несправедливостта, в която живея, и от която, без да искам това, непрекъснато се възползвам. Цял живот съм искал да бъда независим и сам да си изкарвам прехраната, и да осигурявам покрива над главата си. Никога не съм се възползвал от облаги или помощи.
В социалистическа България, растейки в семейство на комунисти, които заемеха високи длъжности, си вземах всички полагащи се изпити, сам се уреждах на работа, живеех в апартамента на родителите си и нямах собствена кола. Даже и от казарма не можах да се освободя, макар че много исках това. Казаха ми: „Ти – както другите“.
В Америка нито веднъж не протегнах ръка за помощи, нито веднъж не осъдих никого за нищо; откакто съм стъпил тук, работя без прекъсване, плащам си всички данъци и такси на сто процента винаги.
И все пак, и в България, и в Америка самостоятелното ми съществуване беше възможно в рамките на системата. В България тази система преследваше определени хора, несправедливо възнаграждаваше други за сметка на всички нас, въоръжаваше се сама и въоръжаваше някои страни, които приемаше за приятелски.
И в Америка е същото днес. Политически затворници карат дълги срокове заради убежденияата си, политическата класа се обогатява за сметка на всички ни, въоръжаваме кого ли не и непрекъснато сме във война. Отдавна вече в Америка няма две парти. Имаме една с две лица – Партията Янус! Отдавна Америка се управлява не от хората, а от корпорациите.
Знаете ли кое отличава корпорациите от хората? Корпорациите са безсмъртни в рамките на системата.
Умират хората по бойните полета, умират богаташите с кислородна тръбичка в носа и множество чужди органи в тялото, изкуфяват и влизат в старчески домове бивши президенти, откъдето излизат с краката напред, умират и работниците, и фермерите, и даже – о, ужас, умират и докторите, също така, както умират и медицинските сестри, и санитарите.
Всички умираме, но Мак Донълдс е вечен. Тексако е завинаги. Шел е безсмъртен. Младите богове Туитър, Гугъл и Тик-Ток се присмиват на вече дъртите Фейсбук и Амазон, но всички те са олимпийци, в смисъл, че живеят на Олимп и пребивават във вечен пир и забавления.
Нашата смърт ги забавлява, страхът ни, болестите ни, кавгите ни един с друг, всичко това е повод за Хомерически смях. Та не е ли смешна борбата на украинците за независимост?
За нас, смъртните, смъртта на стотици хиляди никак не е смешна, но те, безсмъртните богове, се кискат и заливат от смях.
Ха-ха-ха, хо-хо-хо, вижте ги тези нещастници как умират за земя, която вече е наша, как леят кръв за къщи, които отдавна не са техни, как не отстъпват нито крачка пред оръдията за семейства, които по същото това време ние учим на поквара.
Хо-хо-хо-хо-хо… Такова забавление! Пратете им още оръжия, а ние тук ще си направим пуканки и ще си сипем амброзия!
Аз, внук на дядо Йордан и дядо Иван, син на татко Васил, не признавам корпорациите нито за богове, нито за безсмъртни.
Те са нищо друго, освен дълго живеещи рептили с много глави. И за всеки от тях днес някъде расте по един Георги!
Убивайте ни, Ироди! Убивайте ни, колкото можете повече! В смеха ви усещам страх.
Животински страх на повярвалия в дареното от Сатаната безмъртие от неизбежното копие на Божия войн!
Смейте се, защото идва вашият край! Така е било и така ще бъде винаги, защото има Бог и той е един, а вие сте нещастни идоли, направени от злато, кости, кръв и изпражнения.
Виждате ли зората? Това не е зора. Това е блясъкът на острието на копието, изковано за вас…
Не бягайте! Смейте се! Смехът ви ми е смешен…
.
Д-р Виктор Хинов
.
