.
Стихове от Жанет Тенева
* * *
Как да съединя думите на тази история,
която пристига с нощните новини
и разказва историята на романа на снега,
разказана през погледа
на съседите на главните персонажи.
Как да протегна ръка
и да обхвана снега,
когато не искам да го изплаша,
нито да го разсмея,
а да се срещна с неговите създатели.
Как да съединя думите на тези истории…
* * *
Гледам през лупата
на едни стари обувки,
които нося с всички дрехи.
Смея се с тях
и изпращам на гарата,
преди да сервират
студените супи в нощния влак,
и се спъвам на празника,
и започвам с нови килими новия старт,
но едва, когато ме покани
вратата на нечий друг дом,
съм готова да скривам в джоба си
едно по едно парчетата от вехтошарството си.
* * *
На Кенджи Мидзогучи
и Андрей Тарковски
Да можех да престана да завиждам,
че тясната пътека на терора
замлъкна във вашите бели пъзели.
Да можех да успея да се излекувам
от спиращия дъх, от скърцащия вятър,
от празните консерви на презрението си.
Да можех да замахна, да ви стигна.
Сияйните чадъри на примирието ви
да се посипят заедно със моята история.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Жанет Тенева е родена в Стара Загора. Живее в Берлин. Завършила е „Международни отношения“ в Университета за национално и световно стопанство в София. Работи в областта на образователния софтуер, специализиран за висше образование и корпоративно обучение. Ангажирана е и със защитата на пациенти с редки заболявания. Изкушена е от изящната словесност. Все още не е издала своя книга.
.