.
Прошка, Сирни заговезни, Неделя на всеопрощението. Българската православна църква чества днес, 26 февруари, църковния празник Неделя Сиропустна, наричан от народа Сирни Заговезни. Празникът, който се отбелязва седем седмици преди Великден и една седмица след Месни Заговезни, поставя началото на най-продължителния пост през годината.
.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ – прощална неделя преди Великия пост
Сутринта в православните храмове, по време на Светата литургия, се четат думите от Евангелието: “Ако простите на човеците съгрешенията им, и вам ще прости Небесният ви Отец; ако ли не простите на човеците съгрешенията им, и вашият Отец няма да прости съгрешенията ви.” [Мат. 6:14-15]. (бел. ред.: След това се припомнят наставленията на св.ап. Павел към евреите в Евр. 12:1-10.)
Следобед, по време на вечернят,а свещениците се преобличат с тъмни одежди за поста. В богослужението се пеят великопостните тропари с поклони и се произнася молитвата на св. Ефрем Сирин “Господи и Владико на моя живот…”.
След отпуста на вечернята се извършва специален чин на прошката. На солея се изнасят и полагат на аналоя напрестолният кръст и иконите на Спасителя и Света Богородица. Настоятелят на храма се покланя пред тях и ги целува, после се обръща към хората с молба за прошка от събратята му клирици и от събралите се вярващи. Всички свещенослужители и миряни се покланят пред кръста и иконите и взаимно искат прошка едни други.
“Спаси себе си” означава да се спасим най-напред от първоначалното робство на разделението, от този вътрешен развод с живота и хората, от това съзнателно и несъзнателно състояние на борба, в което живеем.
Да простиш и да ти бъде простено! Това е начинът, по който се завръщаме от отчуждението към сближението, от враждебността към любовта. Но да простиш не означава само да не забелязваш недостатъците или дори по-лошо – с едно махване на ръка да отпишеш другите като безнадеждни и незаслужаващи внимание. Прошката не е безразличие, презрение или цинизъм. Само човек, който е осъзнал с цялата си душа истинския ужас от липсата на любов в света, който е почувствал безкрайната мъка от самотата, на която сам се е обрекъл поради егоизма си, е способен да прощава и да бъде простен.
На трапезата, подредена с подчертано обреден характер, се слага баница, питка, млин със сирене, варени яйца, бяла халва с ядки, риба.
Според народните традиции, вечерта на празника при родителите се събират семействата на техните синове, дъщери, внуци, за да заговеят от млечни храни.
На Сирни Заговезни прошка си вземат по-млади от по-стари, деца от родители, младоженци от кумове – целуват ръка и изричат: „Прощавай, мамо, тате…“.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
.
СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ Е…
ПРОШКА Е… ПРОШКИНА НЕДЕЛЯ…
Прости… Простено да ти е…
Да прогоним злото… Да прогоним злите сили…
И с маски… и с хлопатари… и с обратното хоро…
И да вървим напред със стореното от самите нас…
А не срещу стореното от другите до нас…
Да върнем доброто… берекета… късмета…
Плодовита да е земята… Реколтата да е богата…
Щастливи да са… и възрастните… и младите… и децата…
Огъня за здраве да прескочим…
И с „хамкане“ и с веселба и на трапезата…
И с благословия…
.
Божана Богданова
председател на Тракийско сдружение „Национална инициатива
„Завръщане към корените“ и „По обратния път на дедите ни“
.