Американец

.

Аз съм американец. Баща ми е българин, майка ми е българка, брат ми българин, а пък аз американец. Често си мисля как стана така. Роден и израстнал в България, от българско семейство, и чужденец.

Още в училище разбрах, че нещо не е наред с мен. Бях различен. Сигурно още оттогава съм бил американец. Съучениците ми се караха, биеха, сдобряваха, сприятеляваха, влюбваха, а аз бях настрана. Тогава си мислех, че то е заради руското възпитание на майка ми и че бях външно различен – къдрав със светла коса, а то е било, защото съм си бил американец. Не пасвах нито в училище, нито на село, нито в двора на блока, където живеех. Не ме гонеха и не ме обиждаха. Играеха си с мен на фунийки, ходехме на кино, но някак си човек си усеща, че не пасва. Другите си пасваха от раз, а аз – не.

Аз можех да се сближа с отделни хора, може би и на тях им беше интересно като каква птица съм аз, но в колектива бях чуждо тяло. По-късно, след като емигрирах, забелязах, че американците не формират колективи. Няма такова нещо като американски народ. Истинският американец е сам със себе си. Той има задължения към обществото и семейството, разбира се, но той не е част от никакъв колектив. В най-добрият случай той е част от някаква банда. Например бандата на сенаторите или тази на най-богатите, или бандата на наркодилърите. Бандата е група, обединена от общи интереси и с обща цел. Това не е колектив. Но даже и в бандата американското постепенно се изгубва и започва да мяза на мексиканско, италианско, руско, ирландско или полско. Бнадратане е американска, но все още не е и тази естествено образуваща се общност от руснаци, българи, сърби, цигани, арменци, грузинци, узбеки, французи, немци. В Америка няма естествено образували се общности. Многократно се убеждавам, че американците с огромен интерес идват на български, руски или китайски партита на новопристигнали емигранти.

Седят там, пият ракия, хапват сирене и са си точно толкова на мястото, колкото кръгъл камък на върха на стръмен хълм. Американците сме самотници по природа и затова никъде другаде не можем да се почувстваме на мястото си, освен в Америка – сред други такива самотници.

Ние не вярваме на никого и с никого не се сближаваме прекалено много. Сближаваме се дотолкова, доколкото това ни е изгодно или може да ни е изгодно. Ако някой ни дава нещо просто ей така, ние го взимаме. Не се чувстваме задължени, не си задаваме въпроса защо. Дават ли ни – взимаме. Ако ни гонят, не си тръгваме, докато сами не поискаме да си тръгнем. Трябва да са много конкретни и агресивни към нас, за да си тръгнем. Не разбираме от намеци.

Казват, че сме арогантни. Не е така. Ние просто не мислим за другите и не взимаме решения вместо тях, а и не сме способни да четем между редовете или да разбираме недоизказани неща, и никога, ама никога не си задаваме въпроса – а какво е най-доброто за другия? Това си е негова работа. Ние сме прагматици и не си губим времето с празнодумия като морал или право. Моралът е желанието, правото е силата. Разбираме, че това работи и в двете посоки, и това е справедливо.

Хора, разберете, ние, американците, нямаме приятели, никога не сме имали и никога няма да имаме. Ние нямаме братушки и за нас няма американски мир или американска културна общност. Ние никъде не носим нищо. Ние само взимаме. Ние имаме нашите желания и способността да ги осъществяваме. Нашите желания са смисъла на живота ни. Когато имаме желания, но не сме способни да ги осъществим, се самоубиваме, но то не е от мъки на съвестта или тям подобни глупости, а защото тогава животът просто няма смисъл. Ако желанията ти са твоят бог, то невъзможността да ги остъществиш е твоят край.

Днес Америка се самоубива. Това не е трагедия, това е нормален процес. Ние стигнахме до ситуация, когато вече не можем да си осъществяваме желанията. Светът не се плаши от нашата агресия и нямаме достатъчно сили, за да го уплашим отново. Светът не иска да изпълнява нашите желания, а ние няма къде да отидем. Не можем никъде да емигрираме. Ако можехме да заминем на Марс, то щяхме да продължим нашето предназначение. Ние, американците, сме пътвопроходци. Ние сме самотници, това е вярно, но винаги в най-опасните приключения се впускат именно самотниците. Ние сме прагматични, агресивни, упорити, водени от нашите желания и инстинкта за оцеляване. Светът стана много малък за нас. Ние знаем, че светът е ваш – на тези, които се събират естествено в колективи. Когато ние открием и опитомим някой нов свят, то пак ще го подарим на вас, защото само вие можете да потискате желанията си, за да формирате група. Само вие можете да изградите стена, защото се напасвате един към друг. Не можеш да изградиш стена от билярдни топки.

Не тъжете за нас. Америка няма да обезлюдее. Тук вече идват много нови и различни хора. Те не са американци. Те формират групи, адаптират се към груповата психология, започват да строят социални стени. Днес тези стени са криви и нестабилни, но един ден те ще построят дом като вашите домове.

А ние? Ние просто ще изчезнем дотогава, докато човечеството отново има нужда от нас.

Объл камък.

.

Виктор Хинов

.