.
Всяка година на първи март се завръща една традиция, оцветена в червено и бяло. Българската мартеница! Не само децата, но и ние, по-големите (вече пораснали деца), усещаме настроението от тази бяло-червена феерия, която ни залива отвсякъде. И някак си без да искаме настроението ни се подобрява и, напук на всичко, поне за няколко дни светът става по-красив и цветен. Хората се поздравяват, подаряват си мартенички, наречени за здраве, успех, мир и берекет. Сякаш завършва един период и започва нов в мисленето ни, поведението и очакването…
В началото на март денят усилено се бори за надмощието над нощта, за да заеме своето място и да ни дари повече светлина, след това силите им се изравняват и постепенно възтържествува дългият ден, и потъваме в прегръдката на лятото. Вечният кръговрат и движение, което не може да спре… И ние сме в него, подчинени на неговата неизбежност! Пролетното слънцестоене, равноденствието – природни феномени, част от физическите закономерности, по които се движи животът на Земята. И ароматът на въздуха… В него сякаш е разтворено времето, мирисът на разтопените снегове, на събудената земя. Тази земя, скътала в утробата си зрънцето живот, която му дава сила да покълне и да се напълни с плод. Добра и благодатна земя, която ни дава толкова много…
Макар мартеницата да е разпространена и в някои части на Румъния, Молдова и Северна Македония, в нашата страна тя е на особена почит. Народната памет и до днес е съхранила легендата за лястовицата, която носи вест със завързан бял конец на крачето й, който се оцветил в червено от кръвта й. Все повече българи изработват собственоръчно най-различни модели мартеници и вплитат орнаменти и цветни нишки, за да разгърнат своята творческа фантазия, почерпена от бита и непреходните традиции. Но най-предпочитана и разпознаваема остава неизменната двойка „Пижо и Пенда“. Още едно доказателство за дълбоко съхранените традиции и неизменното дуалистично начало – мъж – жена, светло – тъмно, добро – зло, начало – край…
Изключително съм радостна, че и далеч от родината ни, ние българите не забравяме този прекрасен празник, който някои наричат Баба Марта, други – предвестник на пролетта. Тук в Чикаго имаме мартенички, които може да се намерят в българските магазини, културните центрове, църквите. Но особено приятно е това, че в центъра на огромния мегаполис Чикаго вече няколко години подред едно дърво* се украсява с български мартеници. Така все повече американци разбират не само за българската мартеница, която заразява с красотата си, но и за страната ни. Това е един жест към българското общество тук, което все повече става неизменна част от живота на Ветровития град. Защото това е прелюдия към другото грандиозно събитие, което също се случва всяка година в центъра на Чикаго, където се развява българският трибагреник за отбелязване на националния ни празник 3-ти март.
Честита Баба Марта, приятели, където и да сте по света!
.
EДНА ЛЕГЕНДА НИ РАЗКАЗВА…
(За българската мартеница)
Символиката на един конец червен
народната ни памет е създала –
там българският дух е съхранен –
червена нишка се преплита с бяла.
Наречена е за здраве, сила и късмет,
народа ни от злини и мрак да пази,
в нивя да има златно жито, берекет,
в сърцата ни – любов, а не омраза.
Една легенда ни разказва как
птица при брата-воин долетяла,
донесла от сестра любима знак,
да разкаже какво е там видяла.
Превързал братът раненото краче
и кръвта със белия конец се сляла.
Обратно птицата поела вест да занесе
и легендата като песен се запяла.
Затуй до днес се сплитат двете нишки –
бели и червени, свързани със знак,
че пролет идва и животът се възражда
и космическият цикъл се завърта пак.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
.
* Дърво-мартеница – проект на Българо-Американската асоциация, за пета поредна година бе украсено в центъра на Чикаго, на една пряка южно от Арт-института на Мичиган авеню – вж. тук. Тази година украсата бе осъществена с помощта на семействата Иванови, Бойновски и Стаматови.
.
.
