Да получиш това, което си посял

.

Вчера умря Човек.

Осем години той воюва за това, в което вярваше, и вчера умря за него. Умен човек, сърцат човек, истински човек!

Няма да ви пея песни за героите. Няма да ви убеждавам в неговите идеи.

За друго съм тук.

Аз съм огледало, а той стана огледало за мен.

Погледнете се. Озъбени, ръмжащи един срещу друг, крещите, оплювате всичко наоколо със зачервени лица и стиснати юмруци, всеки сигурен в своята правда. Страхливци!

Ние всички сме страхливци! Страх ни е да дадем живота си за това, в което вярваме. Има и нещо друго, от което ни е страх, обаче. От него ни е страх даже още повече. Страх ни е от духовна смърт.
Затова се караме и овикваме. В този шум искаме да скрием страха си, че другият също може да е прав. Ако и другият е прав, и третият, и всички са прави, тогава няма Бог и няма Душа, и ние сме вече мъртви. Разумът се отказва да приеме този хаос. Как така и вълците, и зайците, и акулите, и делфините, и левите, и десните – всички са прави?!? Не! Не може! Аз съм прав! Аз! Всички други са заблудени, измамени, луди. Другите или ще ги превъзпитаме, или ще ги… Не. Страх ме е да взема оръжие в ръце…

Човекът осем години живя в Мир със себе си, по Божията правда! Това е чудесен живот! Аз осем години живях в страх и съмнения. Аз и сега се съмнявам има ли Бог. Има ли Правда?

Той плати цената за чудесния си живот. Той умря преди да го хване кръвно, диабет, рак или Алцхаймер. Умря с Вяра, макар и да беше атеист. Не знам много за последните му секунди, дали е бил разкъсан от шрапнел или прострелян, или просто стари рани са го убили. Знам повече за последните години, дни и часове на хора, умиращи от старост, и мога да ви гарантирам, че умирането е гадно нещо, независимо дали си на бойното поле или в старчески дом.

Не за умирането ми е думата. За живота преди смъртта говоря и неговият беше в Мир. Той осем години воюва и осем години живя в Мир със себе си и околните, в Мир с Бог и с Вярата.

Свободата е най-ценното нещо на този свят. Тя има само една цена – живот. Няма по-голяма свобода от това да приемеш смъртта си. Не да я търсиш, не да й се надяваш, не да я очакваш, а да я приемеш веднъж завинаги, като факт, като възможност, като непредсказуемост. Вдигналият меч от меч ще загине. На невдигналия меч не му се гарантира, че няма да умре от меч и той, но смъртта и на него му е гарантирана.

Знам, има миролюбци, които ще кажат: „Получил е това, което е търсил, и това, което е посял.“ Това е честно. Да получиш това, което си посял. Ние всички получаваме това, което сме посели. Това е Божият закон!

Едните са осъдени на смърт, а другите – на живот. Аз си мисля, че истинският Човек е осъден на живот! А вие?

.

Д-р Виктор Хинов

Индианаполис, САЩ

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Заглавието е на редакцията.

.