.
Зарязваме лозите
Тук, в Индиана, наближава Трифон Зарезан. В условията на континентален климат знаещите българи съветват да се изчаква със зарязването на лозите и асмите до април.
Аз съм неопитен в тази работа. Като всеки неопитен в наше време, влизам в интернет и търся видео за зарязване на лоза. Разбирам, че зарязването на лозите всеки си го прави, както го усеща, а после лозата или расте добре, или не, и така се учиш. На своята си лоза или асма. Тя те учи.
Лозата е паразитно растение – лиана, която в природата се катери по дърветата, за да достигне слънцето. Човек я е окултурил за свои цели и от плодовете й прави вино и ракия.
„Ракията, сине – казваше татко, – е необходима, за да изключим в главите си чипа, с който ни контролират извънземните.“ Има нещо такова. В древната приказка за Синдбад той се спасява от Шейха на моретата, като го напива със собственоръчно направено вино от диво грозде, което ферментира в издълбани диви тикви. Шейхът на моретата е едно гадно старче, което с измама ти се качва на раменете и после по никакъв начин не можеш да го свалиш. Той има изключително здрави крака, с които те души и бие, и те кара да изпълняваш заповедите му. Нещо като нашите правителства и народни избраници.
Да, виното е полезно, но и опасно нещо. Спътник на човека е лозата от зората на цивилизацияата и по много неща ние си приличаме с нея. И ние сме паразитни животни, които завземат природата и я лишават от ресусрси. И ние се окултуряваме под влияние на литература, философия, изкуство, а, оставени без всичко това, подивяваме и си тръгваме от лозето. Да, да, лозата може да си тръгне от лозе, което не обработвате. Пуска корени настрани в търсене на най-благоприятна почва за себе си и емигрира, накъдето се чувства най-добре. Миграцията е характерна както за хората, така и за лозите.
На лозата са й необходими слънце, вода и нещо, на което да се катери. Почвата не е необходимо да бъде много богата, но ако искате една лоза да остане там, където сте я насадили, трябва да й осигурите развитие, път към слънцето и светлината. Тогава лозата ще бъде щастлива.
Предполагам, че в природата лозата „подрязва“ сама себе си. Едни филизи засенчват други и по-силните остават да растат. Така лозата сама намира слънцето. Културната лоза трябва да се подрязва, за нея трябва грижа, човешка ръка трябва да я насочва с любов и разбиране. Лозата учи човек и му се отблагодарява с плодовете си. Всички, които възпитаваме и за които се грижим, ни учат. Децата ни ни учат на търпение, любов, себеотрицание и смирение. Пациентите ни учат на кураж, човещина, страдание, старост и смърт. Домашните ни жовотни ни учат на кроткост, обич, състрадание, благодарност.
Лозата ни учи на живот. Лозата винаги се възражда, тя е вечна, както животът. Видимо мъртва пръчка, през пролетта зазеленява и пуска силни филизи. Независимо колко далеч порастнат филизите, те винаги си остават свързани с корена. Също както хората, които емигрират в далечни страни с помоща на самолети, лозата дава гроздовете си на птиците, които ги отнасят от нея. А тези гроздове, неотнесени от птиците, човек ги събира и прави на вино. Колкото по-старо е виното, толкова по-силно е. Младото вино е буйно, но слабо, старото – спокойно, но силно. Лозата ни учи, че в старостта и мъдростта е силата, а не в буйната младост.
Стар народ е българският, старо е виното му. Коренът му расте в славянството, византийството, православието. Дошъл е този корен от безкрайните азиатски степи, чак от Великата китайска стена.
От нашия български общ пракорен са се отделили в незапомнени времена всички европейци. Не може коренът да се присъедини към филизите. Затова и вече трийсет години се мъчим, но европейци така и не станахме. Няма и да станем. Те могат да станат българи, не ние европейци, а тем паче американци никога, защото те са филизите ни, а ние сме коренът им. Корен плодове не дава. Той дава сила. Целият този Европейски континент е една асма и цялата му сила е при нас, на Балканите. А те, неразумните, искат земята ни да отровят с уран.
Неразумните филизи ги отрязват. С това смятам да се заема. Ще отрежа тези клонки, които са обърнати към мрака и студа, и ще оставя тези, стремящи се към светлината и топлината, за да е здрав коренът и да има много грозде, от което ще направим вино.
Наздраве и умната на идващите избори…
Д-р Виктор Хинов
.
