Илюстрация: Shutterstock
.
Публикуваният по-долу текст е сатира, в която са използвани герои и мотиви от „Приключенията на добрия войник Швейк през Световната война“ на Ярослав Хашек (1923) и „Параграф 22“ на Джоузеф Хелър (1961). Едната световноизвестна книга е написала след Първата световна война, другата – след Втората. Надяваме се, че няма да има и Трета…
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
.
ИДИОТ
Разказ от Виктор Хинов
.
– Аз съм идиот, но ще се бия за защита на Демокрацията до последна капка кръв! – каза Швейк и се изпъна по стойка мирно.
– Мдааа – дълбокомислено се обади доктор Дейника. Само изключително здрав психически човек би се признал за идиот. Идиотите обикновенно се кандидатират за президенти и никога не признават идиотизма си. Виж, ако мистър Байдън беше тук, веднага щях да го освободя от военна служба. А ти отиваш да се биеш с руснаците на източния фронт!
– Тъй вярно, господин военен лекар! – отрапортува Швейк. Аз нямам търпение да стигна до моя полк. Още днес се качвам на самолета за Пекин.
– Но Пекин е съвсем в друга посока – озадачено промълви доктор Дейника.
– Аз смятам, че човек и през Пекин може да стигне до Москва. Стига да има желание, от Пекин лесно може да се стигне и до Москва, и до Вашингтон. Познавах един китайски бизнесмен, и по съвместителство партиен апаратчик, който стигна от Пекин до Хонг Конг и от Хонг Конг до Индианаполис, преди Си да успее да си изчисти зъбите сутринта. В бързината бизнесменът забравил осемгодишния си син на летището в Хонг Конг, та бабата от Пекин трябвало да идва да го прибира. На нея това й отнело четири дни. Та, както казвам, когато човек има желание, той много бързо може да стигне от едно място до друго, независимо от това по какъв път минава. Аз това съм го доказал, стигайки от Табор до Чешки Будейовици, минавайки през цяла Южна Чехия. Аз успях да стигна точно навреме, за да заваря старшина школника Марек в гарнизонния затвор. Помня, че тогава си изкарахме чудесно заедно.
И, Швейк усмихвайки се на спомените си, запали луличка.
– Аха – обади се Йосариан. Човек трябва да внимава да не изпуска завоите. Ето, аз така забравих да завия веднъж, когато се връщахме от бара в поделението, и всички пилоти, барабар с военния джип, на който се бяхме натоварили, се оказахме в калната канавка. Така и не успях да хвана пневмония, тъй като тогава коронавирусът още не беше създаден. Чудя се дали има някой в Конгреса, Белия дом или Уолстрит, който все още знае как се завива?
– На тая стара, пращяща по шевовете империя, мястото й е точно в канавката! – заключи Швейк.
– Остави празните приказки! – изрева майор Майор. Кръгом! Ходом марш на фронта!
Когато Швейк, Йосариан и доктор Дейника изчезнаха в далечината, усърдно набивайки крак при всяка крачка, майор Майор въздъхна с удовлетворение, сипа си чаша бърбън и я изля на екс в гърлото си. „И така, каква беше схемата? – се замисли майор Майор. – Изпращаме пари на украинците, те ги слагат в криптовалута и оттам ние ги получаваме обратно, под формата на дарения. Трябва да има и за генерал Шварцкопф, и за Локхид Мартин, и за Големият пич, а трябва да остане и малко за мен. Ох, тази математика! Тя ще ме погуби един ден.“
Вътрешният глас на майор Майор не го лъжеше. Именно в този момент главният счетоводител на Локхид Мартин решаваше сложна математическа задача с две неизвстни. Едното неизвестно беше Били – програмистът, който от три дена на идваше на работа поради една таблетка Оксикодон, която се оказа всъщност таблетка Фентанил, а другото неизвестно беше как в условията на санкции да се сдобие с титан от Русия, необходим за направата на нова ракетна система с 5000 километра радиус на действие, разработвана специално, за да може Зеленски от бункера си да стреля по Москва и да слага клипчета с това си геройство в Ю Туб. Били беше необходим именно, за да програмира софтуера за свързване на ракетната система с Ю Туб в реално време, а без титан ракетата щеше да се взриви още в бункера.
В това време Зеленски, пълен с радостно очакване на новата играчка и свързаната с нея медийна изява, се отпусна в креслото си, наля си марково усики и се протегна за поредната таблетка Оксикодон…
– Вървяхме право към Яромер – пееше Швейк, пускайки колелца дим от лулата си и вървейки на Изток. Пред него изгряваше слънцето. То беше златно жълто, а облачетата по небето приличаха на малки червени дракони…
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Поместваме този текст, въпреки че иронията и сарказмът в него може да се сторят неуместни на някои читатели – заради ужасната война в Украйна. Ако някой напише и ни изпрати текст, осмиващ със средствата на художествената литература абсурда на руското нахлуване в Украйна, ще публикуваме и него.
.
