Илюстрация: Hippopx.com / Creative Commons Zero - CC0
.
Почит към поетическия гений на Иван Методиев
Ленива космогония от плява
и плетища с проскубани петли.
Мълчание, което се прозява.
Открай докрай магарешки бодли.
Насред дерето – вирче и върби.
А във водата – чергици продрани.
И вечните ни прани-недопрани,
с канап пришити български съдби.
Надникнеш към небето – полумрак.
Мъгли. В мъглите бог. И мокра глина.
Надникнеш във душата си невинна –
не, по-добре недей надниква пак.
И дълго слушаш после как вали.
А с всяка капка все по-тихо става.
И ето на – животът си минава.
И уж боли, а никак не боли.
Недялко Славов
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
* Още от същия автор – вж. тук.
.
