.
Министерството на външните работи съобщи наскоро на сайта си (вж. линк), че е приключила процедурата по подбор на проекти, кандидатствали по Програмата за подпомагане на българските медии и организации извън страната за 2022-2023 година.
.
Ето какво още пише в съобщението:
Това е първата такава програма, инициирана от Министерството на външните работи и одобрена с Решение № 844 на Министерския съвет от 28.10.2022 г., която ведомството реализира.
Основна цел е да подпомогне запазването и развиването на българския дух извън пределите на страната чрез подобрена среда и устойчиви стимули за развитие на българските общности, организации и медии зад граница. Фокус е поставен също така върху засилване на обмена на информация и взаимовръзки между представители на българската диаспора и научни, културни и образователни дейци в България.
Във връзка с изпълнението на програмата, с Постановление № 350 на Министерския съвет бяха одобрени допълнителни разходи по бюджета на Министерството на външните работи в размер на 200 000 лв. Със стремеж да подпомогне осъществяването на по-голям брой от предложените проекти, както и за постигане на целите на програмата, бяха осигурени и допълнителни 150 000 лв. от бюджета на Министерството на външните работи за 2023 г.
Програмата предизвика голям интерес сред българските организации и медии зад граница, като със съдействието на дипломатическите и консулските ни представителства за разглеждане постъпиха над 140 проекта от 38 страни.
Проектните предложения бяха класирани от страна на българските дипломатически представителства, след което разгледани от специално сформирана за целта комисия в Министерството на външните работи.
Списък с одобрените проекти за финансиране по програмата за всяка отделна държава е предоставен на съответните български дипломатически представителства, които ще установят връзка с техните бенефициенти.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
Еврочикаго припомня, че програмата стана възможна благодарение на инициативността на г-жа Антоанета Цонева, председател на Комисията по политиките за българите извън страната в 47-ото Народно събрание, която успя да се пребори за отпускане на 200 хиляди лв. от Държавния бюджет за подпомагане на българските медии зад граница, както и за задължителна предварителна оценка на въздействието на внасяните в парламента законопректи, относно това как предлаганите норми ще се отразят на българите в чужбина.
Наши публикации по темата може да откриете тук:
Среща на български медии зад граница с Антоанета Цонева. Брифинг в БТА
https://www.eurochicago.com/2022/03/bta-ns/
Задграничните БГ медии и организации в/извън държавната политика. Ретроспекция на една сага
https://www.eurochicago.com/2022/11/medii-organizacii/
Цитат от горната публикация:
„След поредицата наши публикации през годините, от изказвания на заседание на ресорната парламентарна комисия, през март 2022 г. научихме, че пари са били отпуснати… но само за организации в няколко страни с българска историческа диаспора.
При това съответната програма не бе широко огласена и, по наши непотвърдени официално сведения, средствата по нея са били отпускани без достатъчно ясни критерии и непрозрачно.
И това стана ясно от проведеното на 16.03.2022 г. заседание на Комисията по поликитите за българите извън страната към Народното събрание, при следния дневен ред: „1. Информация за резултатите от изпълнението на програма „Подкрепа на организации на български общности в Република Албания, Република Сърбия, Република Косово и Република Молдова и на граждани на Република Северна Македония с българско самосъзнание“ за 2021 г. и основни приоритети в дейността на МВнР за нейната реализация през настоящата година; 2. Разни“.
Ето какво информира Мартина Ганчева от БТА за казаното на заседанието от 16.03.2022 г. на Комисията по поликитите за българите извън страната към Народното събрание:
„В подкрепа на организации на български общности в Албания, Сърбия, Косово, Молдова и на граждани на Северна Македония с българско самосъзнание през тази година са предвидени 800 000 лв. Това стана ясно по време на заседание на Комисията по политиките за българите извън страната. „Парите вече са одобрени от Народното събрание“, уточни Иван Кондов – постоянен секретар в Министерството на външните работи.
Програмата е инициирана през 2020 година от МВнР като пилотен проект и започва с бюджет от 500 хиляди лева. Тогава с нея са финансирани 30 проекта. През 2021 проектите са 40, а отпуснатата сума 600 хиляди лева.
„Програмата е свързана със запазването на културната самобитност, грижата за местното българско наследство, разширяването на обхвата на изучаване на български език. Тя е ценен инструмент, по който достигаме до някои много отдалечени области в Албания например. За тази година вероятно в Украйна ще бъде много трудно да реализираме каквото и да било. Но програмата върви добре, целите се реализират“, коментира още Кондов.
Като основен проблем той посочи, че всяка година парите се предоставят чрез постановление на Министерския съвет и има съществено забавяне. „За 2020 ги получихме парите в средата на годината, а за 2021 през ноември“, допълни Кондов. По думите му всяка година от МВнР се борят парите да влязат в бюджета на министерството, но досега това не е било прието.“
След това заседание на ресорната парламентарна комисия и публикацията на Еврочикаго български медии, базирани в Испания, Чехия, Кипър, Австрия, Аржентина, Нова Зеландия, Гърция, Румъния, Швейцария, Хърватия, Украйна, Сърбия, Великобритания и САЩ, излязоха заедно с отворено писмо. Ето за какво се пледираше и какво се предлагаше в това Отворено писмо на български медии зад граница:
„След проведени между нас разговори и консултации, смятаме, че българските посланици, генерални консули и други служители на МВнР по света могат да имат само техническа роля относно гласуваната от НС материална помощ за българските медии зад граница. Заграничните медии НЕ бива да се поставят в положение на зависимост от българските дипломатически представители или други институции.
Ето защо настояваме за пълна прозрачност относно това кои български медии зад граница ще бъдат одобрени да получат средства от българската държава, размера на отпуснатите суми, както и за използваните критерии за оценка.
Във връзка с това, че все още няма изготвени от държавните органи обективни критерии за оценка на българските медии зад граница, Ви предлагаме примерни и основни такива. Те могат да бъдат използвани за тази първа година, докато се събере и натрупа опит.“
Както се разбра – предложението ни явно е останало нечуто. Но положителен факт е, че са намерени още 150 хиляди за подпомагане на български медии и организации зад граница.
Възниква, впрочем, въпрос и за това, защо след първоначално обявена от министъра на външните работи информация за получени 125 проекта от 25 държави по споменатата програма (на брифинг в МВнР през декември м.г., след изтичането на крайния срок за подаване на проектите – както ни съобщи тогава, след запитване на Еврочикаго, служителка на Външно министерство), в цитираното съобщение на МВнР от 27 февруари т.г. се казва, че получените проекти са били над 140 от 38 държави.
И накрая отново напомняме, че не намираме официално съобщение от МВнР относно това какво се случва с онези над 500 000 лв., отпуснати за организации на български общности. И защо се дава гласност само за 200-те хиляди лева, които бяха определени първоначално само за българските медии?
Първата крачка е вече факт, но явно има още какво да се прави, променя и усъвършенства, и сагата продължава. Докато нашите съседни държави, дори и Северна Македония, успяват да заделят не един, а десетки милиони, насочени за политики сред техните диаспори.
.
