Народопатология, зависима от геополитика

И „сега пируват конюнктурните човечета…“

Ендре Ади (1877-1919), от „След конюнктурните човечета”

През 2018 г. беше публикувано третото разширено издание на книгата ми „Homo Janus. Народопсихология и народопатология (не само) на българите“. Там е написано и „Народопатология – липса на съпричастност. Истината за живота на Христо Фотев (1995-2002)“. Сега, когато геополитиката е в много обострена фаза, пиша за народопатология, зависима от геополитическата конюнктура.

Нали си спомняте Йордан Радичков: „Човек представлява едно много дълго изречение, написано с голяма любов и вдъхновение, но пълно с правописни грешки“. (Като single nucleotide polymorphisms – заменяш една буква в генетичното изречение, например, нуклеотидната буква С (cytosine) с Т (thymine) и става правописна грешка, която причинява тежка болест.) Дефиницията на Радичков се отнася за всички човеци на Земята, не само за нас, българите – народопатологията е глобално явление.

Съзнателно или не, политици, журналисти, социолози, политолози и интелектуалци, обобщено ги наричам „мейнстриймъри“, многократно повтарят конюнктурни възгледи и идеологии – шлагерът сега е евроатлантизъм и войната на територията на Украйна. Така у читателите и слушателите настъпва рeфрейминг (англ. reframing – промяна на рамката) – промяна на оценъчните критерии за събития и личности. В зависимост от това в кое мейнстриймърство сме въвлечени, се оформят групи от хора с различни възгледи за едни и същи събития и с различни оценки за едни и същи личности. Ставаме силно поляризирано общество – това, което възмущава едни, възхищава други.

Ние се измъчваме от стандарта на живот, от несправедливостта и беззаконието – и се възмущаваме от тях предимно в кафенета и кръчми. Ние страдаме от хронична агорафобия (гръцки, agora – площад, phobia – страх) – страх да протестираме на улици, площади и други открити места. „Тихо, да не събудим българите” – изписали на плакат гърците, протестиращи в Атина.

Колективното мълчание е една от проявите на народопатологията ни. „Ние самите сме нашето наказание” – като че ли за нас го е казал мъдрият римлянин Марк Теренций (116–27 г. пр. Хр.). Имаме много талантливи личности, но трудно изграждаме колектив, колективни сме само в търпението, социалният ни мозък е ленив, може би увреден. Дълъг и болезнен е процесът на детоксикация на народ, болен от агорафобия. И на интелигенция – от малигнен конформизъм.

Затова след Константин Павлов, Радой Ралин и Александър Морфов нямаме кой да каже „По Клинтън, защото той бомбардира страната ми.“ – отговор на феноменалния режисьор Неманя/Емир Кустурица на въпрос на журналист: „По кого ще хвърлите обувката си?“

Например, в тези мартенски дни един голям поет и най-добър жив български писател и драматург, учил драматургия в Съветския съюз, каза: „Човек с шмайзер над София. Обидно е!“. Но „забрави“ да каже за паметника пред посолството на САЩ в София на загиналите американски летци, бомбардирали мирното население на София и други български градове. „Забрави“ да каже и: „Този паметник трябва да се махне, защото внушението му е много коварно“, както каза за паметника на съветската армия. Тази амнезия е причинена от „посоката на вятъра“ на конюнктурата. Цинично е, че през 2010 г. на церемонията на откриването на паметника участваха Националната гвардейска част на България, Гвардейският духов оркестър на българската армия, министърът на образованието и науката, депутати, заместник-кметът на София и еврокомисарката Меглена Кунева. Паметник за американци, които ни бомбардираха – няма протести. Паметник за руснаци, които ни окупираха (със съгласието на американци и британци) – има протести. Накратко, народопатология, зависима от геополитическата конюнктура.

– Ако можеш да поговориш с нашите държавни първенци, какво би им казал? Едно изречение, което ще ги вдъхнови за добри дела. – запита ме проф. Коста Костов, главен редактор на списанието InSpiro.

Обичайте народа, бъдете приятели с народа – бъдете демофили! Другите -фили и -фоби са геополитическа рулетка, в която съвременна България често е участвала и винаги е губила.

– Ако трябва да кажеш едно изречение на всички българи, кое е то?

Бъдете здрави, образовани и съпричастни с радостите и мъките на другите! Спомнете си „Господи, дари ме с търпение да понасям нещата, които не мога да променя, със сила да променя нещата, които мога, и с мъдрост да разбера разликата между двете.“ И четете Ендре Ади:

„Сега пируват конюнктурните човечета,
но за строежа камъните вече са готови.
Все пак ще дойдем да извършим
нещо ново, маджарско, хубаво, голямо, вечно“.

Нещо ново, българско, хубаво, голямо, вечно кога – най-после* – ще извършим ний?

.

Д-р Георги Чалдъков

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Най-после ний, сърце,
сме в центъра на лятото,
в самата му сърцевина –
след толкова прекрасни поражения…

И как излита Ангела на моето
опитомено отчаяние… Усмихва се,
изпълва паметта ми с милосърдие.
Най-после победихме ний –
спасени сме! – Христо Фотев

.