Приятелю, сложи си очила!

.

Из стихосбирката на Ясен Ведрин

„Птицата в теб“

.

Приятелю! Сложи си очила!
Не пускай през очите мрак и злоба!
Че мъчи се душата с теглила,
нарочени от люлката до гроба.

В ефира днес вилнеят бесове.
Не ще ги надкрещи човешки ропот.
Невидим чук от бездните кове
и тъмни сенки по вратите хлопат.

От ангели не стига блага вест
до черните коптори на позора.
Излез от там, приятелю! Излез!
Без стойност е понятието „хора“.

Нима са хора шумните тълпи,
от похот и от страст задоволени?
Кипи гневът ти… Зная, че кипи,
и тръпнат уморените ти вени.

Приятелю! Сложи си очила,
обърнати към портите на Рая…
Заспи на най-високата скала,
или будувай в нощната омая…

Че този свят, безверно късоглед,
не ще открие смисъл и посока…
Но ти, дори от битието клет,
не хвърляй взор към ямата безока.

Щом днес слепецът трижди е щастлив
да ходи с Вяра, някъде далече…
И с Истина, от живите по-жив,
на Бог да каже: Ето, виждам вече!

А тази Вяра всякак би могла
дори в Небето път да си проправи…
Приятелю! Сложи си очила!
Останалото… Господ ще прибави!

.