Пепел и патос

.

Разказ от Хасан Ефраимов

.

„Хатай (Антакия) осем пъти е разрушаван досега от земетресения…“ – декламира спикерът с патос в гласа. Мама е надула телевизора, а аз само минавам. След това той изброява хронологично през кои години се е случило това от древността, или от тогаз, откогато има летоброене, та до днес. „Колкото си спомнят поне“ – мисля си аз язвително, защото навярно има още 80 пъти, когато още е нямало история и никой не помни.

„Но Антакия винаги се е възраждала! Изправяла се е като птицата Феникс от пепелта и е ставала по-красива отпреди – продължава спикерът. – Ще се изправи и сега! Хатай ще пребъде! Ще дойде ден, нас няма да ни има, но той ще стои там в цялата си прелест.“ Гласът му вече е в кресчендо. Наистина, никой не може да се хвали на този свят толкова, колкото българите и турците. Няма никаква разлика, да ви кажа. В България ми писна от българските националисти, а като отида там, винаги налитам на турските националисти. Ама, как пък толкоз велики народи наоколо, бе?

– Ей, няма никаква разлика между вас – подпичквам ги винаги. – Сякаш една майка ви е раждала. – Ала те не се усещат, а само се сърдят.

– А бе, как живеете сред тези българи? – изцепи се и един дори веднъж. Бяхме на брега на Босфора, а аз вече бях ударил няколко огнени питиета.

– Що? Вие как живеете сред кюрдите? – поставих го веднага на място. Ама да се е обадил повече?

– Бе, мамито… – не се въздържах и сега и засякох водещия. Напоследък имам нулева толерантност към глупостта. Това е така, откак се върнах от оня свят. Но мама ме чула.

– Що псуваш пак? – пое веднага и тя. – Напоследък само вървиш и навсякъде псуваш. Така ли съм те възпитала?

– 80 пъти е разрушаван градът, ама те продължават… – поех и аз.

– Не 80, а 8 – поправи ме мама. – Прави им чест! Да не би да искаш да се откажат? И не е 80, а само 8 пъти.

– Моля…? Ти пък откъде знаеш?

– Знам аз.

– Знаеш ти! Така каза спикерът ли?

– Не се заяждай!

– Дали 8 или 80, значението какво е?

– Е… не знам – присви крилца и тя като поразмисли малко.

– 8 пъти е разрушаван градът, мамо, а те продължават да лъжат. Крадат от цимента, бетона, желязото, строят с морски пясък, хакат тухли в бетона на колоните. И се хвалят, че мюсюлмани били. Ама аз…

– Какво?

– Предпочитам да живея сред немюсюлмани, че поне лъжат по-малко от тях.

– Не богохулствай!

– То, тъй… като не ви хареса нещо и веднага намесвате Бога, ама те лъжат и Бог.

– Ох…

– Знаят, че живеят върху разлом, а вдигнали по 100 етажа. Имал един декар място човекът и го разделил на 10. Продал парцелите на десет души, а всеки от тях е построил небостъргач. Не стига това, а е и крал! Място за тротоар не оставили, мамо. Не можеш да се разминеш с един човек. Така ли е?

– Е… земята е скъпа, знаеш.

– Алчността ги погуби, мамо. Парите ги погубиха и затова не ги съжалявам.

– Не говори така, Аллах…

– Не намесвай Аллах! Той няма нищо общо с човешката глупост. Тези, които загинаха… Оставили са си родните места пусти и се наврели в този дирник.

– Не говори така.

– Що пък да не говоря? Ама и тука ще удари! Ще затрие и Истанбул! Къде ще бягате тогава?

– Е, няма ли да ни приютиш?

– Ще ви приютя, ако оцелеете! То няма къде да се избяга! Всичко е застроено. Накъдето и да погледнеш, всеки момент може да падне върху тебе. Ти знаеш ли…?

– Какво?

– Черно море е било езеро…

– Как езеро?

– Така, как? Нямало е Босфор. Водата е стигала до високите канари, горе на Балчик. Водил съм те там.

– Ти пък…

– Токите, дето са връзвали корабите, още стоят горе и после…

– Какво?

– При едно земетресение земята се разцепила и хлътнала. Било е като края на света. Тогава се е образувал Босфорът, а водата изтекла към Мраморно море.

– Ужас!

– Ужас, ама сега се радваш на гледките около Босфора, нали?

– Нали щеше да излизаш?

– Да.

Тръгнах, а преди очите ми бяха гледки, от които не можех да се отърва.

– Златният рог ще почервенее… Златният рог ще почервенее… – повтарях си го. Бях го виждал толкова пъти в сънищата си.

– Вечният град… няма да остане на никого! – не успявах да избягам от мислите си. – Понеже…

Понеже не успяха да си го разделят… Аллах и Господ ще си го приберат.

.