Пристануша

.

(Спомен от младостта)

Разказ от Станка Димитрова

На брат ми

Есен е. Ранна есен. Кърската работа току-що е приключила. Всичко е пожънато и овършано. Кой на хармана сред големия просторен двор с коня и диканята, кой на модерната вършачка, дошла от града, но всичко вече е прибрано, хлябът е осигурен. Отдъхват си стари и млади от тежкия непосилен труд! Няма жътва, няма вършитба! Старите се завръщат пак при огнището със своите вкусни домашни гозби, а младите, младите, очите им все навън гледат и за „довечера“ мислят – ще дойде ли тя или той на седянката? Мислят, а сърцето тупти, изгаря и чака!

Младост! Прекрасна младост с много романтика и пламтящи надежди, изгарящи младежката душа!

Отново е есен и започват седенките. Там се срещат младите – по хора и по кладенци, и по седенките, хей там до плета, на пътя… само по-бързо да се стъмни!

И тази вечер ще има седянка. Ето, запален е вече огънят от най-чевръстата девойка и дружките й, там на пътя… Хвърлят сухи съчки, те пламват и лумва силен, висок огън – кани всички моми от близките къщи. Не минава много време и кой с хурка и бяла къделя, кой с кълбо прежда, кой каквото хванал набърже, а мисълта трепти, изгаря: „Ще дойде ли той?“.

Извисява се кръшен смях нависоко, за да се чуе, че на пътя има седянка. Там са малките и големи моми, малките пеят и високо се смеят, а по-големите, вече за женене, тръпнат в очакване – кога ще дойдат ергените и кой при коя ще седне? А те не се бавят много. Хванати за рамене, също пеят своите песни и застават до огъня, а после „до всяка мома и момък“, както се пее в народните песни.

Глъч, смях и песни огласят до късно нощта, защото има много седенки – във всяка махала. Ехти селото от младежка радост!

Случва се някой момък да грабне своята любима и да бягат…

– Пристануша – казват старите.

Не я давал баща й, но кой слуша…

* * *

Замислена до огнището, Пена чака сина си да се върне от седянката и да й разкаже кой при коя мома е седнал.

– А ти седна ли при Еленка, сине? – пита го.

Тя си е харесала вече снаха и чака отговор.

– Никой не седна тази вечер, мамо, при никоя мома. Всички бяха много хубави, при коя да седна?

– При Еленка, сине, при нея, че е много хубава и от добър род – а ти какво, срам ли те е? Ти седни, седни при нея утре вечер…

Минава време и майката не трае, причаква девойчето само на кладенеца и започва:

– Ти, Еленке, вземи го моя Добри, вземи го, че е добър и е на занаят в града. Вземи го, той те иска! Вземи го, че в града ще отидеш с него и гражданка ще станеш, а не някого тук от село – и кошът с говежди тор от гърба ти да не слезе… Чу ли, вземи го, много те иска, все за теб говори…

Така с жар „сватува“ майката, че и тя иска това девойче. Бърза да не го вземе друг, да не я дадат на друг ерген. На сина си всяка вечер напомня да седне на седянката до нея.

Минават дните, летят, бързат!

Но не било писано от седянката да я вземе, а от кладенеца по бял ден! Казва й само: „Ще дойдеш ли?“ и горещо стиска ръката й! Тя оставя стомната и, хванати за ръце, хукват към неговата къща…

На пътя някой вижда двамата млади и гръмва с пушка – сигнал, че мома бяга с момък!

– Пристануша, пристануша! – ехти селото.

Дворът се изпълва с хора – млади и стари.

А другарите му ги скриват в стаята, запъват вратата и никого не пускат, пазят ги!

– Щом се искат, щом сърцата им горят един за друг, така да бъде!

А на двора хоро се вие. Смях и радост, че обичта победи!

Пристануша! Понякога от хорото, друг път от седянката, а те от кладенеца!

Хора, времена, традиции – отминали, незабравими… Прекрасна младост, непобедима, чаровна!

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Станка Добрева Димитрова е родена в гр. Ямбол. Дългогодишен учител по български език и литература, както и по руски език. Отгледала деца и внуци, след пенсионирането си отново се връща към преподаването в малките балкански селца Сини рид, Припек и Добра поляна. За тях, както и за другите места, където е преподавала, пише в първата си книга „Училище родно“. Книгата съдържа стихотворения, разкази и очерци, повечето свързани със семейството или професията й.

.