Начална страница на „A Tribute To A Distinuished Man” с посвещение от проф. Крюстьо Кръстев на Иван Михайлов
.
На 24 март 2023 г. Сенатът на щата Илинойс в САЩ обяви март за Месец на българо-американското културно сътрудничество (вж. тук). В резолюцията се отбелязва, че с ратифицирането от Сената на САЩ на протокола за присъединяване на България към НАТО се потвърждава стратегическото значение на този политически акт.
С това решение за пръв път се прави официална оценка за ролята на старата и новата българска емиграция и нейните постижения като част от културно-историческото наследство на Америка. Изтъкват се имената на създателя на първия електронен компютър Джон Атанасов, на Асен Йорданов – „бащата на американската гражданска авиация”, на летеца Стоян Юруков и др.
Постиженията на македонските българи в САЩ се разглеждат като част от цялостния принос на българската емиграция в развитието на Новия свят. Призната е ролята на българската Македонска патриотична организация и нейния орган вестник „Македонска трибуна”…
Озадачаващо е, обаче, че в този исторически документ за българо-американското сътрудничество не се споменава нито дума за един изключителен учен-физик – български и американски – който с откритието си „Ефектът на Кръстев” принуждава ядрените сили да подпишат първия международен договор за забрана на опитите с ядрени оръжия в атмосферата, в космоса и под водата – проф. д-р Кръстьо Кръстев, чийто родови корени са от с. Горно Драглище, Разложко, Източна Македония. Ако американските конгресмени и чиновници са нямали пълна информация за научния потенциал на знаменития учен, непростимо е, че българските им консултанти (може би от посолството или консулството) по някакви съображения не са „подали” името на проф. д-р Кръстьо Кръстев като знаменит съвременен американски учен от български произход. А съвсем неуместно се споменава името на един български родоотстъпник – Стоян Христов, продал се в края на живота си на скопските македонисти и белградските сърбокомунисти.
Кръстьо Иванов Кръстев е роден на 12 юли 1900 г. в Силистра, където родителите му учителствуват. След Кресненско-разложкото въстание (1878-1879) за освобождението на Македония и присъединяването й към Княжество България семейството на бащата се преселва в свободните предели. А след румънската окупация на Южна Добруджа през 1916 г. се преместват в София, където синът завършва гимназия. Кръстьо Кръстев заминава да следва минно инженерство в Германия, където след завършването защитава последователно три доктората.
През 1930 г. той вече е директор на железниците и пощите в България. Скоро след това става професор по физика, технология и химия на мощните взривове във Военната академия. От 1932 г. е директор на научните изследвания към Генералния щаб на отбраната.
.
.
В своя публикация изследователят от БАН Милен Зафиров пише:
„12 август 1932 г. се оказва съдбоносна дата за по-нататъшния професионален път на проф. Кръстев. На този ден по време на стрелба с тежко оръдие той забелязва, че контролните измервателни уреди показват необяснимо явление. Ученият се заема с неговото изследване и стига до заключението, че при взривната реакция се отделят електромагнитни вълни, които се разпространяват със скоростта на светлината. Кръстев назовава навооткритото явление електромагнитна пулсация (ЕМП)…“
Съгласно спогодбата между България и Германия за сътрудничество във военните науки, проф. Кр. Кръстев продължава изследванията си с физици от отдела за измервателни уреди на „Сименс”, както и с именития учен Макс Планк. През 1933 г. германските физици регистрират и научно утвърждават ЕМП, назовавайки го „Ефектът на Кръстев”. При проведения край Берлин през февруари 1939 година опит за разбиване на атома на урана се използва осцилограф, основащ се на „Ефекта на Кръстев”, и за първи път в историята на атомните изследвания се документира миниатюрна ядрена експлозия. Проф. Кръстев участва в конструирането на първия измервателен уред за точто насочване на немските ракети „Фау 1” и Фау 2”. ..” В знак на благодарност към проф. Кръстев, възнаграждават го с голяма сума, а България безвъзмездно получава звукоизмервателна подвижна станция „Сименс”, четири противовъздушни батареи и 14 бойни самолета.
Креативният ум на проф. Кр. Кръстев никога не се задоволява с постигнатото. Наред с успехите в науката, след 1933 г. в София създава три индустриални предприятия – за електротехническо оборудване, за химикали и лекарства, както и електрохимическия завод „Аляска” с над 1800 работници и служители.
За семейството си построява огромна красива къща с 52 стаи, обзаведени със скъпи мебели, килими, картини, чиято стойност през 1963 г. надхвърля 700 000 щатски долара.
В края на Втората световна война проф. Кръстев е все още в Германия. През септември 1944 г. със семейството си тръгват да се прибират в България през Словакия. Но като научават за комунистическия преврат и установяването на просъветска власт в София, те променят маршрута – насочват се към Швейцария, а след това се установяват в Рим, Италия.
През 1945 г. Десети състав на т. нар. Народен съд осъжда задочно проф. д-р Кръстьо Кръстев на 15 години строг тъмничен затвор и глоба от 1 000 000 лв., при несъбираемост се заменят с шест месеца тъмничен затвор. Конфискувано е цялото му огромно движимо и недвижимо имущество…
В Рим проф. Кръстев се свързва с американския физик Алберт Стал, който в това време е съветник на американския военновъздушен аташе в Италия. Пред него той разкрива засекретеното в България и Германия свое откритие и обсъждат какво приложение би могло да получи при атомните експлозии. Получил съдействието на американските власти, той и семейството му емигрират в Канада. В Торонто е назначен като директор на научноизследователски център за хирургическо оборудване. През 1950 г. министерството на отбраната на САЩ го привлича за специален консултант на армията, флота и военновъздушните сили, като същевременно е сътрудник на специалната изследователска лаборатория на университета в Мичигън.
На Женевската конференция по разоръжаването през 1959 г. проф. Кръстев е включен в американската делегация.
Още в Европа, докато работи за Германия, той е бил асистент на Алберт Айнщайн. Но гениалният учен се обявява против националсоциализма и фашизма и емигрира в САЩ. Привлечен е в новооснования Институт за фундаментални изследвания в Пристън. Именно в Пристън двамата се срещат и задълбочено обсъждат нови насоки за приложение на „Ефектът на Кръстев”.
През 1962 г. „Ефектът на Кръстев” намира приложение във военна апаратура на САЩ, чрез която могат де се засичат с изключителна точност тайно провежданите тестове на атомни оръжия на всяка точка върху земното кълбо. През 1963 г. САЩ разсекретяват това откритие и името на проф. д-р Кръстев придобива голяма популярност. За особените му заслуги към Пентагона той получава най-високото американско отличие, давано на цивилно лице. Има срещи с президентите Труман, Никсън, Кенеди; личен приятел е на няколко губернатори на щати.
.
.
В началото на 1963 г. в САЩ е разпространено специалното издание „Почит към една изявена личност – д-р Кръстьо Кръстев”. Във въведението се подчертава:
„В този наш зает свят ние изглежда сме останали толкова ангажирани, толкова заети в борбата за осигуряване на живота си, за самото си оцеляване, че понякога пропускаме да разпознаем и да отдадем почит на истински великите човешки постижения на нашето време… Това издание е за постиженията на един забележителен човек… д-р Кръстьо Кръстев.”
През целия си живот проф. Кр. Кръстев следи отблизо борбите на македонските българи за извоюване на своята свобода и опазване на народността си. Той е в личен контакт с някои от първите дейци на освободителното движение.
В архива на Иван Михайлов в Рим има документи, които свидетелстват за братските отношения между лидера на Македонското освободително движение и именития учен. Когато излиза специалното издание „A Tribute To A Distinuished Man”, проф. д-р Кръстьо Кръстев изпраща на Ванчо екземпляр с посвещение:
„На Иван Михайлов,
Вожда на Македония”,
с най-сърдечни поздрави и благопожелания.
Д-р Кр. Кръстев Чикаго,
1 септември 1963”
Иван Михайлов искрено е развълнуван от този жест на учения. Още на 1 октомври 1963 г. той му пише писмо:
.
.
„Уважаеми д-р Кр. Кръстев,
Най-топло Ви благодаря за изпратената ми брошурка-осветление, която аз приемам като скъп подарък. От нея, макар тъй сбито съставено, разбрах доста нещо около Вашата научна работа, която основателно е разнесла името Ви сред културния и особено сред научния свят, но заедно с това е припомнила на много просветени хора и за българщината.
Разбира се, аз – както и много други сънародници – слабо проумявам чисто научните проблеми, в които Вие с компетентност сте се съсредоточили до степен да получите признанието и на големите специалисти. Но поначало и на мене е ясна заслугата Ви в науката. С тая заслуга всички се смятаме и поласкани, и горди.
Пожелавам Ви отлично здраве и още по-големи успехи. Дай Боже в близко време цялата наша родина да се зарадва на повече щастие.
С преданост и много сърдечни поздрави:
Иван Михайлов”
Скоро след това писмо Иван Михайлов публикува в „Македонска трибуна” обширната си статия „Успех на български откривател в Щатите. Произхожда от Македония”. Цитирайки уводна статия на в. „Чикаго Дейли Трибюн”, той съобщава:
.
.
„Американските въздушни сили разкриха съществената роля, която изтъкнатият български учен е играл в предпазването на Съединените щати.” Без „Кръстевия ефект”, едно физическо явление, открито от д-р Кръстев – заяви полковник Стал от Американските въздушни сили – не можеше да се развие една система за дедектиране на атомните експлозии.” Всъщност „Кръстевият ефект” е в основата на отбранително средство срещу безотговорната употреба на атомни оръжия.”
.
.
Иван Михайлов завършва статията си с думите:
„Накрая трябва да споменем, че д-р Кръстев, който сега е на 59 години (63 години – б. а.) и живее със семейството си в Евантстон, Илинойс, произхожда по бащина линия от Горно Драглище, Разложко, Източна Македония.”
Проф. д-р Кръстьо Кръстев умира на 16 септември 1969 г. Синът му Георги и дъщеря му Дафин изпълняват последното му желание – през 1972 г. донасят урната с праха му в България и я полагат в родната земя…
Георги и Дафин Кръстеви общуват активно с българската общност в САЩ и Канада. През 1977 г. на честването на 50-годишнината от създаването на вестник „Македонска трибуна“ в Индианаполис пристигат съпругата на проф. д-р Кръстев Йордана и дъщеря му Дафин. Те се срещат с главния редактор на в. „Македонска трибуна” и секретар на ЦК на МПО Антон Н. Попов и съпругата му Вида Боева-Попова, за да изпълнят заръката на проф. Кр. Кръстев – да предадат за спомен на вожда на ВМРО един малък кръст, който ученият постоянно носел на гърдите си.
.
.
Жест, който говори за дълбокото уважение на проф. д-р Кр. Кръстев към последния от великите революционери, както и да подчертае, че до последния си дъх, а и горе в небесата, е съпричастен към участта на македонските българи и тяхната борба.
.
Текст, снимки, факсимилета:
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* Б.а: Публикацията е подготвена с любезното съдействие на г-жа Вида Боева-Попова, личен и политически сътрудник на Иван Михайлов в Рим в продължение на три десетилетия.
.
