.
На 6 и 7 март 2023 г. в манастира Кикко – Кипър се състоя
семинар с практическа насоченост на тема
„Йовков и християнските добродетели“
.
Водещи на семинара бяха г-н Огнян Узунов – представител на Русенската света митрополия и доц. д-р Адриана Любенова, преподавател в катедра „Теология“ на ПУ „Паисий Хилендарски” и член на УС на АБУЧ.
Организатори: БНУ „Родна стряха“ в Кипър с училищен ръководител г-жа Калинка Панчева, манастирът „Киккос“ и отец Максим (домакин на обителта), Русенската света митрополия с представител Огнян Узунов, Асоциацията на българските училища в чужбина (АБУЧ). Събитието се реализира с подкрепата на МОН и с участието на Неврокопската света митрополия, с представител Стефан Куцев.
.
.
Трудно ще се намери по-подходящо място от манастира Киккос в Кипър за провеждане на подобен семинар. Високо в планината, на над 1100 метра височина, в безмълвието на свято място с вековна история от XI век. Самото изкачване до храма е като изпитание не за всеки. Планината е прорязана в завои, далеч по извити и стръмни от родопските. Почти не можеш да си представиш, че по тези змиевидни асфалти е възможно да се разминат две коли. На моменти имаш усещането, че автобусът върви по ръба на стремглави пропасти без дъно. Сякаш планината изисква това пилигримство да те приглуши, смали, очовечи и тогава да разкрие пред очите ти златното великолепие на един от най-впечатляващите манастири, които сме виждали. Киккос – блеснал като пендара сред рехави борове.
.
В първия ден на семинара изчакахме всички да пристигнат от различни краища на света. Събрахме се над 40 представители на български училища в чужбина от 7 държави: Австрия, България, Великобритания, Италия, Кипър, САЩ, Унгария.
6 март бе ден за среща с нови и стари познайници, споделяне на спомени и настроение, което да предходи сериозното ни занимание – дългоочаквания семинар за Йовков и християнските добродетели.
.
.
Темите на семинара:
1. Християнски добродетели и нравствени ценности в творчеството на Йордан Йовков;
2. Разказът „Серафим“ (VI клас). Урок на тема: „Добротворството в разказа „Серафим“;
3. Разказът „По жицата“ (VII клас). Урок на тема: „Вдъхването на надежда като добротворство“;
4. Библейски послания с нравствен смисъл (VIII клас). Урок на тема: „Нравствени норми в Стария и в Новия завет“;
5. Разказът „Албена“ (X клас). Урок на тема: „Отношението към грешника в разказа „Албена“;
6. Разказът „Песента на колелетата“ (XII клас). Урок на тема: „Опозицията материално – духовно в разказа „Песента на колелетата“.
Участниците усвоиха модел за водене на интерактивни часове по българска литература в контекста на християнските добродетели. Методиката и темите на обучението са съобразени с програмата за изучаване на произведения от Йордан Йовков и Библията в прогимназиалния и гимназиалния етап на образование.
.
.
Идеята на модела е да се хуманизира не само образованието, а и общественият живот без нравоучения. Чрез познанието за Йовковия свят и разбирането му за Красотата, да се съгради връзката с Вяра, Надежда, Любов и Мъдрост, залегнали в Новия завет.
Нравствените добродетели – независимо дали са религия, морал, обществено възпитание, все са за добро. Пътят към тях е редно да се търси по всякакъв начин. И чудесното в този модел е, че се провокират не само учениците, а и техните родители, които в даден етап са стимулирани да се включат към по-задълбочено вникване в текстовите послания на класика Йовков, да се прогледа в нещо, което преди е убягвало, а е важно да се съзре.
Еньо напълно лош ли е?; Серафим – сродник на Добрия самарянин от притчата; Йовков ни замисля кое е истинското Добро (да е безкористно, а не да е задължение; да е чрез жертва не за себе си; да го извършиш, като съхраниш достойнството на получателя).
Правилно ли постъпва Моканина?; Надеждата като християнски символ; Доброто за предпочитане пред Истината; Страданието ни кара да търсим чрез вяра изход извън логиката; Чудото на Вярата – да извървиш от „няма”, през надеждата „може да има” и да стигнеш до „сигурно има”.
Библейските послания и нравственият им смисъл – развиват умения да се отличи личното от общественото, да се отстоява собствено мнение. Преди любовта към ближния стои любовта към себе си, което е коренно различно от егоизма и себелюбието.
Красота и морал в „Албена” – паралел с прелюбодейката Мария Магдалена („…който е без грях – нека пръв хвърли камък срещу нея”). Може ли Красивото да е в конфликт с Доброто – защо и как?
„Песента на колелетата” – Сали Яшар търси Духовното царство като в притчата за богатия; Любовта към човека и към майсторската работа е тъждество – все е любов; Да се мисли в контекста на съвременната професионална реализация.
Това са уроци за учители, за ученици, за родители – в тази последователност. Уроци по Добро и за добро.
И паралел за всекиго – вярващ, невярващ, агностик. Уроци, за които можем да бъдем само признателни. За нас остава да предпочетем, подберем, пресътворим. Въпрос на професионализъм.
Семинар за размисъл и повод да сме благодарни.
Вторият ден – 7 март е като подарък за всички ни. Отново гостоприемна манастирска закуска – предвидено е и за тези, които постят, и за тези, които не спазват пост. Какво уважение на изборите! И след сутрешните кафе и чай – обиколка на манастира.
.
Първа среща с отец Максим – българин по баща, кипърец по майка, възпитаник на ПУ „Паисий Хилендарски” и на доц. д-р Адриана Любенова, преподавател по религия в БУ „Родна стряха” в Кипър. Духовник! Нарочно го изписвам с главна буква и го свързвам с Духа – дар от Бог. Още с първите му думи към нас усетихме доверие и топлина. И уважение. Говори прекрасен български и въпреки това се извинява, че не е съвършен. Усмихва се с очи и сърце и знаеш, че е искрен. Пленяващо е.
.
.
Обиколката ни започна пред паметника на архиепископ Макариос/ Макарий III (внушителна фигура, до която се чувстваш смален).
.
Застанахме на поклонение пред мраморния саркофаг, вечно охраняван от войник. Изслушахме историята на този предан син на Кипър и Гърция, който цял живот се бори за обединението им. Първият президент на независим Кипър. И до днес всички държавни глави, които посещават Кипър, идват тук на поклонение да отдадат почит. https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D0%B0%D1%80%D0%B8%D0%B9_III_%D0%9A%D0%B8%D0%BF%D1%8A%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8
Посетихме и друго свято място на този връх. Мемориал, издигнат като благодарност към Киккотската икона, която навремето венецианците наричат „Света Мария на Дъжда”, защото докарвала дъжд в сушавия климат на острова и така спасявала реколтата и живота на местните.
.
.
След това отец Максим ни заведе в манастирския храм, където, заедно с представителите на МОН (г-жа Наталия Михалевска – директор на дирекция ОБГУМ, г-жа Дарина Панайотова, г-н Александър Трингов), изслушахме историята на създаването на храма и как свещената икона на Св. Богородица Елеуса (Кикотица Умиление), рисувана от самия апостол Лука, е била дарена за съхранение именно тук: https://sourteardrop.blog.bg/izkustvo/2014/12/11/nai-quot-visokopostaveniiat-quot-manastir-v-kipyr.1321594
Обиколихме целия храм, който е толкова внушителен, че на моменти захласва. Влязохме в залата, където се съхраняват мощите на почти всички светии. Това също стъписва. Разгледахме и невероятния музей с безценните експонати.
.
.
След това бяхме поканени в специалния салон за гости, където ни посрещнаха отново толкова уважително с напитки, със сладко от бели череши, от орехи, с плодове, отгледани в самия манастир.
.
Отец Максим се обърна към нас с невероятни слова на благодарност и благопожелания, които послужиха за финал, изпълнен с вяра, обич, подкрепа.
.
Отвърнах на словото му с признателност от името на АБУЧ. За това, че ни посрещнаха на такова впечатляващо място с топлота. В напрегнатите времена, в които живеем, святото място носи смирение, а то ни е толкова нужно точно днес, за да оценим най-важното. За това, че си тръгваме с един незабравим спомен, подарен ни от нашите кипърски колеги и от духовниците в манастира. За това, че в лицето на отец Максим спечелихме истински приятел. А той ми отговори: „Ние не сме приятели, ние сме семейство…”.
След тази обиколка имахме възможност да разговаряме с представителите на МОН, които предния ден в Никозия имаха среща с 12-те български училища в Кипър. Информираха ни за последните предстоящи програми, които ще дадат възможност за по-тесен контакт между училищата и в България, и по света.
На импровизирана церемония г-жа Калинка Панчева връчи на г-жа Михалевска, в знак на благодарност, медал за заслуги и принос към обучението по роден език и култура в Кипър.
.
Следобедът бе отделен на заключителната част от нашия семинар. На присъствалите в обучението бяха раздадени дипломи за участие. Момент за благодарност и дарения. Подарихме на домакините ни от манастира от името на АБУЧ – албум с ценни български икони и мускалче с розово масло, а отец Максим дари на всички прекрасна икона с облика на Киккотската Богородица. Оставихме дарове за организаторите от училище “Родна стряха” и лично за г-жа Калинка Панчева. Снимахме се с новите дипломи и иконата от манастира и с доволни усмивки се отправихме на вечеря, за да отпразнуваме още едно щастливо събитие, което ни събра като семейство, свързано не по кръв, а по кауза.
.
Всяка наша среща е повод да се прегърнем, да споделим, да надградим. Познанствата се превръщат в приятелства, грижите се споделят и приглушават. Тези срещи са най-ценното, най-чаканото, най-вдъхновяващото. Вярвам, че за повечето са призив за обединение.
И ето, дойде още един празник – 8 март!
Калинка ни дари с една приятна екскурзия, за да видим най-сетне истинското кипърско слънце долу, в топлите низини край морето.
Посетихме Банята на Афродита. Точно на този ден да освежим лицата си с вода, която е дарявала младост на богиня, и да се снимаме там, където искаме да вярваме, че е стъпвал босият й крак.
Ето един линк от интернет, който добре ни разхожда из това място до село Лъчи. https://www.youtube.com/watch?v=1WtJaI8RMPQ
.
После се отправихме към Пафос, за да разгледаме прочутите римски мозайки: https://palatka.bg/2019/07/12/velichestvenite-mozayki-v-kiparskia-grad-pafos/ .
.
.
Д-р Любенова ни уведоми, че в зимния сезон тези, които са на открито, са застлани с платно, отгоре посипано със ситен чакъл, за да не се наранят от дъждовете и снега. Видяхме само онези, които бяха в покрити помещения.
След тази разходка из острова, пристигнахме по тъмно в Ларнака. Калинка отново се бе погрижила да ни е весело и отпразнувахме 8 март в типична кипърска таверна, с фолклорни изпълнения, сиртаки, че и с нашенска ръченица.
.
.
На другия ден – най-после среща с жаркото слънце на острова, който всички свързваме с летни температури, дори и през зимата. Последен ден – последни спомени за отнасяне по домовете ни.
.
Някои тръгнаха за турската част на Кипър, други посетиха крепостта в града и църквата „Свети Лазар“, която има много специално място в живота на местните жители. Св. Лазар е живял в Ларнака 30 години.
.
Незабравимо преживяване бе всичко, за което ви разказах по-подробно, за да могат и тези, които не бяха с нас, да усетят красотата му. От студените планински дни и нощи в манастира Киккос, където слънцето грее, но на сянка смразява. От светините в храма и разказите за Надеждата, Вярата, Доброто, до горещите брегове на морето, където се сливат туризмът с историята, яхтите с кръчметата, усмивките със спомена и сувенирите.
Дължим го на прекрасните организатори от БУ „Родна стряха” и Калинка Панчева, на незабравимия отец Максим от манастира Киккос, на Русенската света митрополия, на АБУЧ и доц. д-р Адриана Любенова, и на сътрудничеството ни с МОН.
Благодарим! Стократно! За усилията, грижите, нервите, уважението, желанието, гостоприемството… за всичко!
.
.
Снежина Мечева,
говорител на АБУЧ
Март 2023 г.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––
Бел. ред.: Снимките са на участници в срещата.
.
