.
На 25 март, събота, от 18:30 часа, в Културен център „Българика“ (1120 S.Elmhurst Rd, Mt. Prospect, IL 60007) ще бъде представена новата книга на нашия сънародник в Чикаго Василен Васевски “ОНОВА, КОЕТО ОСТАВА“.
.
ЗА АВТОРА
Василен Васевски е роден през 1969 г. в Сливен. Завършил е „Живопис“ в Националната удожествена академия в София, както и „Комерсиални изкуства“ в Индиана-Пардю Юнивърсити, Форт Уeйн. Има множество изложби в Европа и САЩ. Работил е като журналист във в. „Македония”, сп. „Ние”, сп. „Балканите”, в. „Сливен”, радио „Омега”, както и във в. „България” и сп. „Борба” (Чикаго). Първата му книга, написана в съавторство с баща му, писатeля Камeн Васeвски – „И аз видях Амeрика – размисли, впeчатлeния, паралeли”, излиза през 2007 г.. По-късно излизат книгите му с разкази, очерци и пътеписи „До твоя праг – преди да остареят чувствата” (2012), „От сърцето ми подсказано” (2013), „Следата в мен останала” (2017), „Оживелият подвиг. Каймакчалан и Европейската война през погледа на потомците” (2017, 2020, в съавторство с Георги Кременаров), както и романът „Корени” (2020). Сборникът „Онова, което остава“ излиза през 2022 г. Василен живее в Чикаго, където преподава рисуване в колежа „Харолд Вашингтон”. Той е един основателите и ръководителите на групата „Български художници зад граница”. Член на Съюза на българските художници, на СБЖ и СБП. Носител на почетен медал „Иван Вазов” от Агенцията за българите в чужбина (2019).
ЗА КНИГАТА
Миролюб Влахов – Миролич, Ciela.com:
„Онова, което остава“ е сборник с разкази за „места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля… Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата“.
Залезът, свечеряването, прегръдката на здрача… Танцът на светлините и сенките… Това са тоновете и боите, с които често борави Василен. Озоваваме се в места, където няма самота или където тя е всичко, което ни заобикаля, реем се между света на живите и мъртвите, между тялото (излъчването) на жената и ръката (томлението) на мъжа, който иска да го извайва отново и отново, стремейки се да получи, ако не самата жена, то поне усещането за нея, но от един момент нататък вече само за себе си и завинаги.
Описанията и действията са заключени в изящната рамка на тъгата и надеждата, но тяхното тълкуване и съпреживяване Василен Васевски оставя за читателя без лимит и без преднамереност. Защото те са вплетени в съдбата ни от раждането до сетното и са част от кръговрата. Втъкани са във времето, а то е котка…
.
