Волен Сидеров: Забранена полемика

.

Наскоро публикувахме отговорите на коалиция „Неутрална БГ“ в традиционната ни предизборна анкета (вж. линк), изпратени ни от Деница Сидерова. В редакцията получихме и втори имейл от съпругата на Волен Сидеров, чиято партия „Атака“ е част от коалицията „Неутрална БГ“. Тя ни изпрати този текст за публикуване.

Текстът е задочен отговор на Манол Глишев, чиито текстове и полемики и друг път сме помествали на страниците ни (вж/ линк1 и линк2). Оригиналния текст на Манол Глишев може да бъде прочетен във Фрогнюз на адрес:

Манол Глишев: Русофилството – рационално убеждение или религия? (frognews.bg)

Следва текстът на Волен Сидеров.

.

А може би религията е най-рационална?

.

(Предизвикано есе)

Обадих се тия дни да питам стария ми вестникарски колега Огнян Стефанов дали би публикувал моя полемика с есето на Манол Глишев „Русофилството – рационално убеждение или религия?”.
Ценя Манол Глишев като автентичен бунтар. И аз на млади години исках да превземам сградите на системата и призовавах за тотален бунт. Има още живи съвременници от СДС, които през 1989 г. помнят, че им прадлагах да превземем масивната крепост на МВР на „Шести септомври” и да видим с очите си какво са вършили ченгетата. Сметнаха ме за луд и екстремист.

Те и сега ме смятат за такъв, което ме ласкае, защото явно имам още този дух, а отдавна не съм на тия години. Освен това с Манол Глишев ме свързва нещо лично. Познавах се с майка му, журналистката от „Труд“ Ева Димчева, от неформалните дружества. Тя беше човекът, който ме срещна на „Дондуков“ рано следобед на 10 ноември 1989 г. и ми съобщи, че Тодор Живков е паднал. Отидох в Националния музей на българската литература, където работех тогава, и казах на партийната секретарка: „Честито, имате нов генерален секретар!“. Тя почти припадна, не знаеше нищо.

Този текст не е от обичайните нападки срещу русофилството, които са мода днес. Задълбочен е, спокоен е и с аргументация. Точно затова полемизирам с него.

Веднага уточнявам, че не съм членувал в БКП като евроатлантика Борисов, не съм учил в Съветския съюз като Дайнов и Евгени Михайлов, не съм стъпвал въобще в СССР. Първото ми излизане от България беше през декември 1989 г. с медикаменти за Румъния, а първото ми стъпване в Русия – през 2002 г., на една журналистическа среща. Бях дисидент против комунистическото управление и исках свобода на публикациите и пресата. През юли 1989 г. Румяна Узунова прочете по „Свободна Европа“ есето ми „Правова държава ли е България“, за което после получих куп поздравления от бъдещите шефове в СДС. Разказвам тези мемоарни моменти, защото съм чувал често въпроса: „Как ти, който беше главен редактор на „Демокрация“, стана националист и антиевроатлантик, който говори добре за Русия?“. Ами по пътя на еволюцията и горчивия опит, отговарям аз. До 1990 г. САЩ и Западът изглеждаха обетованата земя за българина и загрижени за съдбата ни филантропи. После се оказа, че ние им трябваме като евтина работна ръка и като обслужващ персонал. Щеше ми се да не е така, но е.

Всяка нация има своите вечни интереси, казва Манол и добавя: България не е изключение. Е, ще кажа аз, България си е загубила вечните интереси след цар Иван Асен II, потънала е в мрак за столетия и, когато Англия, Франция, Австро-Унгария и Германия ни „освободиха“ от турското иго, се чудеше накъде да погледне. Та нали точно тези наши днешни партньори се събраха в Берлин през 1879 г. и се съгласиха да има държава България… но в една пета част от нейната територия. Е, Русия проля кръв за Освобождението ни, но защото е лоша и войнствена, не за друго.

Затова Манол е прав, когато нарича войните и жертвите ни за обединение в етническите граници „старомоден националистически възглед“. Е, такива са били дедите ни – старомодни. Връщали се от чужбина да се запишат в армията, а моят дядо е поправил кръщелното си, че бил непълнолетен, за да отиде доброволец. Нищо не са разбирали от модерност и постмодерност тия хора. Знаели са само, че над три милиона техни съотечественици са останали в границите на Османската империя, че там са непълноценни граждани и са подложени на геноцид.

Но да скочим в днешния ден, стига се ровихме в миналото. Какво се иска днес? Манол го казва ясно – не територии, а образование, социална политика, грижа за интересите на българските граждани… Сто процента съгласен. Но тогава, защо ги няма тия три неща? Ами защото Световната банка и МВФ ни забраниха да отделяме средства за училища, институти и безплатна медицина още през 90-те години. Тяхната политика превърна страната ни в държава от Третия свят. Те навсякъде действат така. И това го казва нобеловият лауреат и бивш шеф на СБ Джоузеф Стиглиц, не аз.

А грижата за българските граждани се изразяваше в ликвидирането на 4000 структуроопределящи заводи, изхвърлянето на милиони българи зад социалния борд и масова икономическа емиграция.

Кои са приятелите на България днес, пита Манол и правилно заключава, че такива няма. Но нека бъдем рационални, да не разсъждаваме религиозно, призовава авторът. Това разделяне на „рационалното“ от „религиозното“ е всъщност основната грешна стъпка на автора. Според тази теза, религиозният човек е кон с капаци, който не вижда истинския път към щастието, поет вече от страни като Хърватска, Чехия, Словакия и разбира се Литва и Естония.

Ако и ние искаме път към щастието, обобщава авторът, то ние трябва да сме приятели или с Континентална Европа, или със САЩ. Ама ние сме! От 2007 г. сме в ЕС, а от 2004-а – в НАТО. Защо не сме щастливи? Какво не е в ред?

О, да – русофилството, което мъчи определен процент българи. Социолозите казват, че над 75 %, но кой вярва на социолози? Русофилството, което е вид религия, ирационална „носталгия и страхопочитание“, според младия автор.

И тук е ключът към сърцето на добре построената статия. Защо още има такова заблудено мислене у нас, когато е ясно, че Русия е свят на униформите, неспокойствието, насилието и войните, а Западът – територия на спокойствие, където „никой няма да ни нарани“. Е, тук нека се изкажат роднините на изнасилените и убити млади момичета в Германия и Франция от мигранти. Или близките на жертвите от автоматична стрелба в училища в САЩ. Аз мълча.

Но няма как да съм безмълвен, когато Русия се представя като военолюбива държава, която водила чеченски войни, воювала за Южна Осетия, а днес – в Украйна. Малка подробност е, че във всички тези случаи е защитавала руско население, живеещо там. Живеещо, не отишло да учи. Защото си спомням как през 80-те години САЩ нахлуха в Гренада, защото там имало 50-ина американски студенти и те били застрашени от властта.

През 1999 г., обаче, нямаше нито един американец, застрашен на територията на тогавашна Югославия. Това не попречи на американските самолети да сипят месеци наред бомби, да избиват цивилни граждани и да целят телевизии и църкви.

Когато сравняваме два цивилизационни модела, както претендира текстът на Манол Глишев, трябва да сме честни с фактологията. Историята е подла материя. Ако избираме от нея само удобни за тезата си факти, рискуваме да се объркаме фатално.

Колкото до религията и „рационалното“ мислене, сещам се, че големи умове в науката – като Нютон, Макс Планк, Нилс Бор, Айнщайн – в края на живота си признават, че има Създател и няма друг начин за обяснение на състоянието на света. Та може да излезе, че религията е най-рационална от всичко.

.