Париж е слънчев, романтичен и приветлив дори в средата на февруари. Очарованието на малките улички с уютни кафенета и бирарии примамва на всеки ъгъл. Туристи с камери и телефони не спират да се възхищават на забележителностите на древния град, станал свидетел на исторически моменти като Ренесанса, царуването на френските крале, Френската революция, възхода и падението на Наполеон, Първата и Втората световни войни.
.
Тук, в сърцето на Париж, в престижния VIII квартал, откриваме и една малка българска духовна територия. Детски глъч оглася отдалеч малката уличка, на която се намира сградата на известното парижко училище „Фенелон“, приютила едно от големите български училища в Париж – Българското училище „Паисий Хилендарски“. Просторните класни стаи са на третия етаж, а детската градина е в слънчева зала на по-ниско ниво. Тя е с пъстро обзавеждане и огромно пространство за танци и игри. Днес децата изработват мартенички и картички за близки и приятели.
Мила Петков ни посреща с приветливата си усмивка и присъщото си българско гостоприемство: „Заповядайте, очакваме Ви с нетърпение!“. Мила е силно обединяващата фигура в училището, което събира вече почти 10 години над 180 деца от района на Париж и Парижка област. Те са от български и смесени бракове. 14 са учителите и ръководителите на клубове по фолклорни танци, театър, музика, изобразително изкуство. Освен че е ръководител в училището, Мила е и дългогодишен университетски преподавател, който се занимава с европейски езици и култури в СУ „Св. Климент Охридски“, в Университета „Хумболдт“ в Берлин, а в последните 22 години – в университета Нова Сорбона. Свободният си съботен ден, както и малкото си свободно време през седмицата, Мила посвещава на българското училище. „Работата в българското училище не спира. Мила не брои часовете си, а подготовката на българските съботи и размяната на мейли продължават до късно през нощта. Мила живее с пулса на училището“- споделят колегите й.
.
.
Целта на училището е да предлага различни по характер дейности, но с един фокус – българската култура. В този смисъл, съществена част от педагогическия му проект са създадените от самото начало класове по български език за възрастни, в които се учат на различни езикови нива над 20 французи. „Голяма част от възрастните курсисти са съпрузи на българки, други идват, запознават се с нашенци и бързо създават семейства, а децата им много скоро стават наши ученици“ – казва Мила. И така е от създаването на училището. Имаме и французойка, която учи български, защото си е купила къща край морето в България. Сред учениците са и деца на наши етнически турски семейства, които не говорят български вкъщи, но държат децата им да знаят езика на България, където са оставили своите домове и родители.“
Броят на децата от смесени семейства се увеличава всяка година. Там преобладаващият език е френският, а това затруднява ограмотяването по български език. Екипът от преподаватели замисля издаване на помагало за обучение по български език за френскоговорящи ученици.
В Деня на гибелта на Васил Левски уроците във всяка стая са посветени на Апостола на Свободата. На тази тъжна годишнина са посветени редица инициативи през цялата учебна година. Колективът се присъединява към инициативата на пловдивското училище „Паисий Хилендарски“ за хорово изпълнение на Ботевото стихотворение „Обесването на Васил Левски“. В класната стая на 7-ми клас върви исторически филм за делото на Васил Левски, а в часа по музика децата разучават песен за България и нейните герои.
.
.
Впечатляващо ведро настроение струи навсякъде. Лицата на учители и ученици греят от усмивки. Някои от преподавателите водят часове и в двете смени, натовареният работен ден с децата обаче не ги изморява, а напротив – удоволствие е за тях. В състава на колектива са и две млади български студентки, които също отделят почивния си ден и с удоволствие идват да помагат в училище. Една от учителките идва с двете си деца от отдалечено предградие на Париж и затова е с колата си, а не хваща метро. Паркингът за престоя й в училището е доста висок, но тя споделя: „Идвам тук, защото ми е приятно да съм сред свои. Това ми доставя удоволствие. Създадохме си силен приятелски кръг с колегите. Децата ми също са много щастливи. Това усещане не се измерва с нищо!“
.
.
Срещата с колегите продължи в уютното учителско кафене. От името на АБУЧ на училището бе дарено фототипно издание на Втората Харитонова преправка на „История Славянобългарска“. На въпроса ми какви проблеми има за разрешаване, с които АБУЧ би могъл да помогне, г-жа Мила Петков споделя, че по повод на Петицията на АБУЧ Франция е била най-близо до признаването на българския език в страната. Доскоро българският е бил включен в списъка на избираемите езици за матурата във Франция като трети чужд език. Училището е предлагало и курсове за подготовка по български език за френската матура. След пандемията, обаче, българският заедно с още няколко малки езици е отпаднал от списъците. „Ние имаме достатъчно аргументи, които да включим в писмо до съответните власти за възстановяването му в списъка. Двуезичието и триезичието във Франция носят допълнително точки, които увеличават бала при кандидатстване във висши учебни заведения така, както е в САЩ. За момента в този списък остават само езиците, които са включени в образователните програми на френските училища.“
.
.
„Какво да предам на АБУЧ? Вашето училище е едно от дългогодишните ни членове“ – питаме ние. Мила споделя: „Обичаме Ви! С Вас сме! Благодарни сме и адмирираме всичко, което правите за училищата зад граница. Искаме да сме с Вас на всички инициативи, от полза са ни. Но не винаги успяваме да присъстваме! Направете ги достъпни от всяка точка на света, за да сме винаги заедно.“
Тръгваме си от тази малка България в Париж, изпълнени с енергията, позитивизма, ентусиазма и заразени от вдъхновението на този отдаден и изключително сплотен екип от съвременни възрожденци.
.
.
Боянка Иванова,
съосновател и член на УС на АБУЧ
.
