Бялата ми къща

.

Свети над моята къща черна луна.
Пие я – сякаш е стомна.
Вика ме къщата бяла да се прибера.
Късно е – аз съм бездомна.

Все ми помахва подканящо с бяло перде –
нещо ли да ми разкаже?
Толкова много далеч съм – самотно щурче
нейде, под шумка, в боаза.

Свети над моята къща черна луна.
Мръква я – бялото пие.
Орехът, свъсил коруба, чак мен отмълча –
стръкче под черна синия.

Тъмно е. Вече забравям, не виждам назад.
Късно е, за да се връщам.
В трън калдаръмът обрасна и черна луна
глътна ми бялата къща.

.

Радост Даскалова

.