За войната, мира, суверена и един референдум

Стана известно, че в България и зад граница се събират подписи за провеждане на Референдум за мир и суверенитет. Наскоро бяха обявени и походи за мир в десетки български градове, както и на някои места зад граница, където има български общности. На 23 април бяха проведени шествия в 34 български града, организирани от неправителствени сдружения като „Брод – Българският род обединен за децата“, „Български национален съвет за мир“, „Свободна и мирна България“, НС „Свети Георги Победоносец“ и граждани по места, където са се събирали подписи за такъв референдум. 

.

Изглежда въобще не са малко гражданите на страната, които не искат България да участва в пряк военен конфликт; или, най-малкото, подобни важни решения да бъдат вземани след всенародно допитване – рефендум. Поради това даваме гласност на инициативата за споменатия референдум.

В българското публично пространство бяха изказани коментари и съмнения относно организираните походи за мир и подписката за Референдум за мир и суверенитет, беше провидяна и русна връзка. Но доверието в българската политическа класа и управляващите никак не е високо, от една страна. От друга – времената са достатъчно тревожни. От трета – изглежда някои български мъже са получили повиквателни да се явят в съответното военно окръжие. А доста български граждани, включително и членове на Инициативния комитет, са за провеждането на такъв референдум, защото не искат техните синове, съпрузи, бащи, братя и пр. да бъдат мобилизирани и задължени да участват във военни действия. Вероятност за което, за съжаление има, ако ужасната война в Украйна, продължаваща вече над година, се разшири.

И, при цялото съчувствие и болка от това, което преживяха и преживяват хората в Украйна, включително и тези в самообявилите се републики в източната част на страната, където военните действия са най-горещи – ако войната излезе извън границите на Украйна и престане да бъде само регионална, могат да загинат и български граждани – ако управляващите политици одобрят решения, въвличащи България в пряк военен конфликт. Това е много важен въпрос, по който управляващите едва ли биха инициирали сами национален референдум. Изпълнителната и законодателната власти в България не обичат и без това да се допитват в национални референдуми до т.нар. суверен, по каквито и да било въпроси. 

.

В Инициативния комитет за провеждането на споменатия Рефендум за мир и суверенитет влизат проф. Нако Стефанов, Сърнела Воденичарова, Христо Лафчиев, Бойка Атанасова, Милена Хорозова, Николай Захариев, адв. Румяна Ченалова. (От Инициативния комитет декларират, че никой от тях не е партийно обвързан.)

В Общественият съвет на референдума влизат доц. Григор Сарийски, Нешка Робева, адв. Владимир Шентанов, разследващия журналист Диляна Гайтанджиева, доц. Валентин Вацев, първият български космонавт Георги Иванов, полк. Николай Марков, Мартин Патрушев от „Рационална съпротива“, доц. Атанас Мангъров, д-р Пламен Пасков и др. (Някои от споменатите личности станаха доста известни, макар и не в мейнстрийма, а в медийната периферия, с опозиционните си и критични мнения по различни въпроси, свързани със случващото се в българската политика.)

Въпросите за този референдум за следните:

1. Подкрепяте ли да се установи национална политика на военен неутралитет на България по отношение на всички външни за територията й конфликти?

2. Подкрепяте ли изпращането и използването на български въоръжени сили извън страната във връзка с въоръжен конфликт да се решава само с национален референдум?

3. Подкрепяте ли пребиваването на чуждестранни военни формирования на територията на страната по повод външен за България въоръжен конфликт да се разрешава само с национален референдум?

4. Подкрепяте ли да бъдат променени изискванията за брой подписи за произвеждане на национален референдум, като при над 100 000 подписа Народното събрание задължително да взима решение за произвеждането му?

5. Подкрепяте ли да е налице решение на национален референдум, когато с повече от половината от действителните гласове е избран един от отговорите – ДА или НЕ – и това мнозинство е поне една трета от участвалите в последните парламентарни избори?

6. Подкрепяте ли национален референдум да може да се произвежда относно дългосрочни договори от компетентността не само на Народното събрание, но и на Министерския съвет, като те се ратифицират или сключват само ако има положително решение на референдума?

Още информация по темата: 

на сайта на референдума, както и в приложените материали – Разяснителна-брошура; Бланка_подписка за_Мир_и_Неутралитет;  ДЕКЛАРАЦИЯ_подписи.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

Послеслов

Едно историческо напомняне – когато се случи война, където и да е, каквато и да е тази война, най-много страдат обикновените хора. Те плащат цената за решенията на своите политически елити. А членовете на тези елити обикновено имат повече възможности да се погрижат техните семейства и роднини да не бъдат ранени или убити, както и да се справят с икономическите последствия от войната. Никой не е питал, впрочем, нито руския, нито украинския народи като суверени дали одобряват всички важни решения на управляващите ги. И не само в Русия, където е ясно какъв е режимът, не се случва това, и опозиционните гласове са заглушени. Междувременно загинаха стотици хиляди украински и руски военни, като броят на убитите и ранените расте всеки ден. (Сред тях не са украинците в боеспособна възраст, избягали с джиповете и парите си в чужбина още в началото на войната. Нито някои по-заможни руснаци, постъпили подобно, застрашени от мобилизация.) Отделно от това са цивилните жертви и настъпилата кръвна омраза, която ще надживее военните действия; отделно са милионите или може би вече милиардите, похарчени за оръжия; отделно – икономическите поражения. Дали наистина тази война не можеше да бъде избегната и дали наистина само Путин и неговият режим са виновни за нея? Едва ли. Тази война има дълга предистория, сражения и жертви, още от 2014 г. Във всеки случай, ако настъпи ескалация, и обикновените български граждани няма да ги питат управляващите дали искат или не пряко участие в тази война. Ще им кажат, че така трябва, че каузата си струва, че са нужни солидарни действия в битката с един агресор и т.н. Но цената ще я платят точно те. Затова би трябвало да имат право на глас.

.