Арх. Кирил Дойчев
.
В навечерието на неговата 100-годишнина
От височината на четиридесетия етаж, с поглед към Милениум парк, разговарям с архитект Кирил Дойчев. Възхитена от гледката, споделям какви огромни предизвикателства има за архитектурата сега, благодарение на технологиите и материалите, как пред очите ни изникват градове и магистрали с космически форми, на вода, под вода или във въздуха.
– А какви са били предизвикателсвата по Ваше време и каква е ролята на архитекта? – се обръщам към арх. Дойчев.
„Голяма е силата на архитекта да оказва влияние върху подобрението на живота и да работи за напредъка на обществото. Архитектът трябва да вижда себе си поставен в отговорна роля и трябва достойно и скромно, но активно да я играе.”
.
.
Думи на арх. Кирил Дойчев, к.арх.н., който скоро ще навърши 100 години, но обича да се разхожда по алеите на Милениум парк, стига и до Дейли плаза пеша. Почетен член е на Американския съюз на архитектите, HFAIA, 1991. В дисертацията „Икономика на Здравното строителство”, за което придобива степен, кандидат на науките от ВИАС (б.р.: Висш институт за архитектура и строителство, сега Университет по архитектура, строителство и геодезия – УАСГ) през 1963 г., арх. Дойчев синтезира своите идеи за проектиране на бъдещето.
Възхитителна творческа кариера на един жизнен човек с впечатляващо чувство за хумор, в хармония с неговата философия и творческо развитие.
Малко след годината на неговото раждане – 1923-та, френският архитект Корбюзие вече е формулирал петте принципа на модерната съвременна архитектура, към които израстващият млад архитект ще се придържа по-късно, а именно: Компактно планиране, обемно фасадно решение и интегриране със средата на живот. Възпитаник на техническия университет в Дрезден, арх. К. Дойчев завършва архитектурното си образование в политехниката в София през 1947 г. По-късно попада в творческите среди на Главпроект с ръководител арх. Иван Данчов. Шестдесетте и седемдесетте години са творчески разцвет за младия Кирил Дойчев, който разгръща своя талант и потенциал на архитект-новатор в изграждането на множество нови болници и санаториуми.
.
– Активното ми проектанско време започна, когато веднага влязох в „кухнята” на голямата архитектура през 1948-1965 година – времена на големи проекти. По мои проекти се изградиха окръжни и районни болници – споделя архитект Дойчев.
Верен на призванието си на архитект, пътува смело в разгара на войната през 60-те години в Китай и Виетнам и прави проучване на терени за военни болници. През 70-те и 80-те години Кирил Дойчев е активен участник в работни международни групи в областта на здравното
проектиране, а през 80-те години консултира реконструкцията на университетския комплекс и нов хирургически блок на CHARITE в Берлин, за което има медал от правителството на Германия.
Той е един от пионерите, който слага началото на нова, модерна болнична архитектура в България, в стила на рационализма на Баухаус. Павилионният и класицистичен стил от миналото е изместен от компактната, вертикална и икономична болнична сграда, прилягаща за нуждите на 21 век. Този творчески подем на младия архитект ще продължи да се развива през годините и все повече ще обобщава глобалната идея за болничното пространство, от която и днешните архитекти черпят опит.
.
.
Думите на архитект Рада Дойчева най-точно формулират приноса и значението на архитект Кирил Дойчев за новаторството в архитектурата, за когото тя казва, че е „Патриарх на рационалното планиране на съвременната болница”. В текста по-долу тя анализира и обобщава необикновеното творческо дело на своя баща, архитект Кирил Дойчев, представяйки забелижителни моменти от неговата дълга творческа кариера, поставила основите на съвременното болнично проектиране, за ефективно, модерно и икономично строителство на сложните болнични комплекси.
.
.
Архитект Рада Дойчева за своя баща:
„Арх. Кирил Дойчев е НОВАТОР В ОБЛАСТТА НА СЪВРЕМЕННИТЕ ЛАБОРАТОРНО-ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКИ КОМПЛЕКСИ. През 70-те години в Министерството на народното здраве се зараждат нови идеи за обединение на съшествуващите научни институти по хигиена, условия на труд и професионални заболявания, които предизвикват интерес в световната здравна организация – СЗО и ЮНЕСКО, да финансират и съдействат за изграждане на единен интегриран, хигиенен комплекс. Арх. Дойчев става водеща фигура в този процес и, след проучване на западноевропейския опит, проектира и изгражда новаторска за времето и по днешни стандарти,
лабораторна база на комплекса, така наречения Център по хигиена към Медицинска академия.
Градоустройствените идеи на този комплекс, състоящ се от 3 тела, оформящи пространство и подход, са с подобна композиция на сградата на ООН в Ню Йорк. Сградата на Центъра по Хигиена в София е уникална по замисъл архитектура, става модел за интеграция и е изненада за Световната здравна организация и ЮНЕСКО – ООН.
.
Кирил Дойчев притежава МАЩАБНО МИСЛЕНЕ ПРИ ИЗГРАЖДАНЕ НА МРЕЖАТА НА ХИРУРГИЧЕСКИ БЛОКОВЕ. В зората на съзряващи здравни мрежи, при нужда от бързо и ефективно строителство, арх. Дойчев унифицира многоетажен хирургически блок, който отговаря на прагматични изисквания, но също така осигурява флексибилност-двукоридорна система. Това решение позволява идеята за компактна и монолитна болница да процъфти, а клиничните единици с болнични легла да се разполагат удобно в стационарния блок, при широко развит диагностично-операционен блок. Смелите глобални решения, които арх. Дойчев твори десетилетия наред, го поставят на водещо място при проектиране на нов комплекс-градче за Медицинска академия в Суходол. Решението на Суходолския комплекс е равно по мащаб и важност на редица примери на медицински кампуси по света.
.
Развивайки ИДЕЯТА ЗА УНИФИЦИРАНА ПОЛИКЛИНИКА – С РАЦИОНАЛНИ, „НЕТИПИЧНИ” РЕШЕНИЯ, арх. Дойчев става почетен гражданин на Велико Търново, както и на Ямбол, които му връчват ключовете на тези градове – за резултата на десетилетия творческа работа. Между тях е
Рехабилитационният блок – болница, „кацнала” на хълма, сгушена между зеленина, сливаща се
безупречно в силуета на историческия град, въпреки голямата по обем и съдържание сграда.
Забележителна е разработката на различни обеми, бели блокове с тераси, облицовани с
врачански камък, разположени под различен ъгъл, оформящи вътрешен двор-парк с високи,
вековни дървета.
.
Той е АРХИТЕКТ С ПОГЛЕД КЪМ СВЕТА И УЧИТЕЛ НА ПОКОЛЕНИЯ АРХИТЕКТИ И ЛЕКАРИ. Като ценен ресурс на Минестерството на народното здраве, арх. Дойчев създава и ръководи дълги
години НИТПИ – Научно изследователски и проектантски институт по здравно строителство, където проектира машабни комплекси и същевременно разработва серии от научни трудове и
публикации. С подобна енергия и амбиция арх. Дойчев преподава години наред в катедрата по
социална хигиена – ИСУЛ и запознава поколения от лекари с основните принципи на проектиране на съвременната болница. През последните двайсет години арх. Дойчев живее и твори в САЩ и е активен сътрудник на Rada Architects в Чикаго.”
„Архитектът трябва да остане в съзнанието на хората като всестранна водеща личност – за пълноценно и рационално изграждане на жизнената среда” – е категоричен арх. Кирил Дойчев.
.
Архитект Рада Дойчева живее и работи в САЩ от 1989 г. Завършва архитектура във ВИАС и работи в Главпроект, защитава дисертация през 1985 г. През 1993 г. печели международен
конкурс за 88-етажен China Aviation Building, прави проекти в Китай, Южна Корея и Виетнам.
Завършва бизнес с магистърска степен в известния Чикагски университет и през 1994 г.
основава архитектурна фирма Rada Architects. Радосвета-Рада успява да осъществи сериозни
творчески идеи в областта на университетските, административни и здравни сгради. Рада е активен глас в професията в САЩ – член на изтъкнатия колеж на Американския институт на архитектите (FAIA).
.
Кина Бъговска
.
