Локал

.

В безсънна нощ
над мен часовникът е спрял –
в задимения салон
на кварталния локал.

През запотеното стъкло
се вижда пътят уморен, блеснал на дъжда.
По него преминава пътник закъснял
и дълго стопля моята душа.

Отвън небето за миг дава светлина –
отсреща на тъмните стъкла.

Зад тях, със своите безброй съдби,
пред утрешния напрегнат ден
почиват хора мили –
едновременно добри и зли.

За тях – за всички тях
времето тече. А за мен?!

За мен в дъждовен ден
часовникът е спрял
в задимения салон
на кварталния локал.

Георги Ников

.