Снимка: newsmaker.bg
.
„Политиците се обединяват от правото на открита нечестност.“
Ф. М. Достоевски, перифраза
На 6 октомври миналата година бе публикуван текстът ми „След изборите 2022: „Секс, наука и политика“. Сега, след пет-в-две (години) избори, „няма нищо ниво под слънцето“ на Народното събрание. Мога да променя годината от 2022-ра на 2023-та, но не и мотото. Добавям „април“, защото може да има още едни избори през 2023-та.
Големият въпрос сега е ще има или няма да има пробългарско, антропоцентрично (загрижено за хората) правителство? В есето ми „Човекът, политико!“, публикувано през март 2022 г., дадох някои отговори на този въпрос.
Сега пиша за политическия аутизъм – генетични нарушения в развитието на мозъка, изявяващи се с широк спектър на поведенческа патология: липса на диалог и сътрудничество, неспособност за създаване на правителство, неразбиране на сънародниците, слугуване на чуждите „най-големи братя“ и страст да контролираш държавни и европейски пари. Политаутистите трудно разбират метафори, абстракции, жестове и други невербални сигнали. За тях „продължаваме промяната“ е стереотипно поведение, тяхна закрила за неизпълнени предизборни обещания. Вгледайте се внимателно и ще видите, че много от депутатите имат такова поведение.* Диагнозата е точна, но няма лечение.
Все пак, двете мулета (The Two Mules) на Жан Буридан (1295 – 1363) могат да имат терапевтичен ефект. На приложената картина се вижда, че две, вързани с едно въже, мулета са поставени точно по средата между две купчини сено – с еднакъв размер и качество. Двете мулета ясно показват, че
сътрудничеството е по-добро от конфликта. Когато те се опитват самостоятелно да достигнат до купчината сено, двете остават гладни, и двете губят (lose-lose solution). Когато седнат и размислят – без някой отвън да налага решението си (да призовават за диалог и коалиция) – те заедно достигат първо едната, после другата купчина сено и се нахранват. Така и двете мулета печелят (win-win solution).
С мулетата Жан Буридан предлага моралния детерминизъм: когато човек е изправен пред два възможни варианта, трябва да избира сътрудничеството, а не егоизма. Българските политаутисти, поставени между леви и десни купчини сено, обаче, искат да вземат и от едната, и от другата, и продължават да спорят кой повече да вземе. Могат да се понаучат и от книгата “The Tipping Point” („Повратна точка“) на Малколм Гледуел. И от други книги, ако искат да се излекуват.
.
Д-р Георги Чалдъков
––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
* В спектъра на аутизма (Autism spectrum disorders) има повече от 50 нервнопсихични нарушения, едно от тях е синдромът на Аспергер. В България има около 60 000 аутисти. С депутатите броят им е 60 240. И Националната програма по аутизъм, предложена от Карин дом – Варна, не може да ги излекува. Нека „нашите 240” не се успокояват от книгата „Гени на гениите: как талантите с Аспергер промениха света” на Майкъл Фитцджералд – професор по психиатрия в Тринити колидж в Дъблин, в която пише, че „Исак Нютон, Алберт Айнщайн и други гении са били аутисти“. Но не са били политици.
.
