Разпятието на Великденския фестивал

Иван Николов,

ГЛАС ПРЕС

Юбилейният 30-ти Международен детски Великденски фестивал Босилеград ‘2023, под мотото „и този път“ премина с обичайните големи детски очаквания, радости, смях, понякоя детска сълза и впечатляваща културно-забавна програма.

Фестивалът вече три десетилетия е знак за разпознаване на Босилеград. Той се провежда благодарение на ентусиазма на неговия създател и главен организатор Александър Димитров, който с невероятни усилия и умението си да обединява държавни институции, общини, културни институции, културни дейци, училища, както и желанието да поддържа контакти с българските общности зад граница.

Партньорите на фестивала ги обединява любовта към децата и желанието им да ги възпитават в духа и ценностите на християнския свят, независимо от границите и историческите наслагвания.

Международният детски Великденски фестивал в Босилеград извървя труден и дълъг път на утвърждаване и себедоказване – от улична детска игра на Великден до международен фестивал и член на Европейската асоциация на фестивалите.

Фестивалът остави трайна следа в историята на Босилеград. В сравнение с годините, когато в Босилеград не можеше да дойде българин от България, без да му скочат тълпа полицаи и агенти от Държавна сигурност и после дни наред да изучават кой е, какъв е, къде е спал, с кого и какво е говорил, Великденският фестивал направи невъзможното – доведе стотици деца от България с родителите им, настани ги на семейни начала в босилеградските семейства, запозна ги с тукашните деца, сприятели ги, понякога даже за цял живот, пример с училището „Г. Милев” от град Раднево.

Неделима част от Великденския фестивал са изящните културни програми, които босилеградчани не бяха виждали дотогава. Театрални постановления, концерти с фолклор, балет, латино-танци, изпълнения на най-популярните изпълнители на българска музика, поп и джаз музика, шоумени, фокусници, кукери, нестинарски танци – с една дума, в Босилеград бе представено най-доброто от българската култура. Заедно с културните дейци, на сцената на фестивала се качиха дипломатически представители, политици, спортни шампиони, евродепутати и кой ли не още.

Не можем да отминем и отзивчивостта на десетки босилеградски семейства, които приемаха гостуващите деца, споделяха с тях Великденската си трапеза и ги настаняваха в домовете си. Благодарение на тях, замръзналите през десетилетията отношения с нашите сънародници и преселници в България се стоплиха и хората тръгнаха към Босилеград.

Медийните отзвуци от фестивала станаха причина да преоткрием отдавна позабравените връзки с нашите преселници в Козлодуй. Те дойдоха в Босилеград, отидоха по околните села, откъдето техните предци преди повече от век са тръгнали по пътя на изгнанието, после ние отидохме при тях и преоткрихме роднинските си връзки, създадохме нови познанства и приятелства. Мисията на фестивала и на другите ни многобройни културни събития се превърна в капитал, който, за съжаление, бе проигран и изобщо не бе оползотворен по начин, по който Босилеград да стане по-известен и да се превърне в по-добро място за живот.

Връзките и контактите с община Козлодуй после ги пое община Босилеград и след едно-две гостувания и „побратимяване“ на двете общини, успя да ги компромитира до такава степен, че те вече са напълно изчезнали.

Великденският фестивал доведе и нашите сънародници от Молдова и Украйна в Босилеград, след това отведе и босилеградчани при тях. В Болград, Комрат и Кишинев те имаха възможност да видят нещо повече за това каква е цената на род и родина на стотици километри и след векове отсъствие от България.

След тия успехи, бяха хвърлени огромни усилия и средства да се противодейства на Великденския фестивал, да се замести с импровизирани бледи копия от типа на „Краище пее и танцува“ и „Великден на Тримеждието“, които го дублираха, опорочаваха и подменяха неговите братски и европейски цели и послания. Войната срещу фестивала, срещу българските сдружения и организации, срещу съвременните идеи се усилваше паралелно с усложняването на политическата ситуация в Сърбия и отразяваше истинската същност на българо-сръбските отношения.

Въпреки това, фестивалът растеше и достигна внушителни размери, както по броя на участниците си, така и по географския си обхват – 860 деца от Босилеград, България, Сърбия, Македония, Черна Гора, Босна и Херцеговина, Румъния, Молдова и Украйна. По време на Великденските празници Босилеград гъмжеше от деца и възрастни, от детски шум и смях, от музика, танци и фойерверки. Всеки посрещаше гости и поне един път в годината Босилеград приличаше на вълшебна детска приказка.

Колкото по-пищен и успешен ставаше фестивалът, толкова повече се увеличаваха враговете му. Като част от организацията на фестивала, знам колко беше трудно да осигурим средства за подаръци и награди, да посрещнем, да настаним, да поемем всички рискове за здравето и живота на децата, да организираме състезанието и, не на последно място, да се сблъскаме със злобата, завистта и най-подлите черти от нашия манталитет, който не се интересува от благородните идеи и ценности, а от това как да подправи яйцето на детето си, за да спечели телевизора или колелото!

Дребните и злобни душици, които през живота си не са свършили една народополезна работа, така и не престанаха да си измислят колко пари сме спечелили от фестивала, а истината беше, че печелеха всички други, освен нас. Печелеше Ученическият дом, където настанявахме децата, печелеше хотелът, печелеше Културният център, където си плащахме залата за провеждане на фестивала, печелеха магазините, печелеха ресторантите, които на Великден отчитаха най-големите си обороти.

За съжаление, след трийсет години, Великденският фестивал неминуемо споделя съдбата на един град със затихващи функции. Босилеградските деца са все по-малко. Градът няма капацитети за настаняване на гости. Фестивалът оцелява все още, благодарение на ентусиазма и свръхчовешките усилия на Александър Димитров и неговите партньори, които все още намират сили и средства да подсигурят подаръците и наградите за участниците на фестивала, да отделят от празника, от семейството и времето си за децата.

Недостойната война срещу фестивала продължава. Пародиите на фестивала, които кметът на общината организира по същото време и на същото място, явно имат за цел да дублират, да отклонят вниманието на хората и да попречат на Великденския фестивал.

Юбилейният 30-ти Международен детски Великденски фестивал не бе отразен от българските национални телевизии. Затова пък по БНТ бяха излъчени кадри от състезанието с Великденски яйци в сръбският град Мокрин!? Честито! Може би пък да е за добро. Като знам качеството на българската журналистика, се питам дали гладните за сензационализъм репортери нямаше да се струпат пред престола на „Цара ускршњих јаја“ и водещия Владимир Захариев, който в центъра на Босилеград изпълняваше цирковите си номера?

На Великден органите на МВР в Босилеград отново намериха повод да се изрепчат на кукерите от село Светля, Пернишко, и да глобят шофьора на автобуса с 32-годишен стаж за превишена скорост с 1 (един) километър!

По същия начин бе изпратен и шофьорът на автобуса от Молдова, също професионалист, изминал без грешка 1200 километра до Босилеград, и бе глобен с 5.000 динара в с. Райчиловци на единствената права отсечка у нас от един километър!

Участниците в културната програма, танцьори, музиканти, артисти отново бяха задържани на ГКПП-то „Рибарци“ необичайно дълго и грубо, вероятно с намерение завинаги да запомнят за сръбското гостоприемство.

Много ниски страсти, много завист и злоба в Деня на Възкресение Христово, когато трябва да честваме победата на живота над смъртта, на доброто над злото и на новото начало.

Разбира се, времето ще заличи всичко лошо, ще се забравят дребните пропуски и слабости. Ще останат само спомените и радостта на децата, които, след три десетилетия, водят собствените си деца на фестивала да изпитат същата великденска тръпка, която те са изживяли в детството си.

Босилеградската Великденска приказка неразривно е свързана с личността и идеализма на Александър Димитров, който така или иначе имаше енергията да увлече и стотици други хора в реализацията на фестивала. Босилеград, за съжаление, не е място, където могат да живеят хора с градивни идеи и визия за бъдещето. А още по-малко, да се последват и да им се отдаде морално признание.

Великденският фестивал, както и самият Босилеград, вече са качени на разпятието, а тукашният Понтий Пилат си мие ръцете от успешно изпълнената задача.

.

.