.
Българският дом на ул. „Америцка“ 28 в Прага 2, за който през пролетта на 2016 г. Министерството на външните работи, чрез Българското посолство в Прага, започна съдебен процес с местни български организаци, воден по различни съдебни инстанции в Чехия, е пуста, заключена сграда. След като през октомври миналата година, след повече от шест години, МВнР накрая успя да спечели делото и да изгони от сградата организациите, с които се съдеше, този дом остава затворен за българите в Прага. (По някое време в него е имало бездомни хора. После бравата на входната му врата е била сменена от представител на посолството. Ако се съди по предоставените от наши сънародници в Прага актуални снимки на дома, приложени в тази публикация, вратата не изглежда добре, нужен й е ремонт.)
.
.
Дългата съдебна сага за Българския дом (б.р.: повече за нея в сборна тема тук), бе съпроводена и със заседания на ресорната парламентарна комисия в Народното събрание – по различно време, при различни състави на парламента и състави на тази комисия. На тези заседания различни представители на Външно министерство – зам.-министри и главни секретари, директори на дирекции в МВнР и пр. – заявяваха пред народните представители, че намерението на МВнР е този дом да бъде за всички български организации в Прага и Чехия и че, след като процесът приключи, това ще бъде предназначението на сградата. Това е било заявено и на последното съдебно дело за дома на ул. „Америцка“ 28, от представителя на българското посолство в Прага, когато е бил попитан какво смятат да правят със сградата, намираща в централните части на чешката столица. Но от октомври 2022 г. досега – май 2023 г. нито една местна българска организация не обитава този дом. Той не служи за каквото и да било културна и родолюбива дейност, на която и да било българска организация.
.
Припомняме, че резултат на това, че Министерството на външните работи спечели делото, Асоциацията на българските сдружения в Чешката република, както и Българската православна общност в Чехия, трябваше да напуснат сградата. Както и Пражкият клуб на Асоциацията; както и редакцията на сп. „Роден глас“ – издание на тази асоциация; както и хор „Гласове от България“, който репетираше там; както и фондът на библиотеката с български книги, събирани десетилетия.
Оттогава Асоциацията на българските сдружения в Чехия провежда своите заседания по кафенета в Прага, а архивът на тази организация, както и част от книгите от библиотеката в Българския дом – са на склад. Някаква част от книгите са били подарени на Българското училище в Прага. На склад е и архивът на Българската православна общност в Чешката република. Защото наемите са високи в чешката столица, по-евтино е да се наемат складови помещения. Без редакционен офис остана и сп. „Роден глас“; без място за провеждане репетиции – хор „Гласове от България“, който вече не се събира, защото няма къде. В Българския дом в Прага от есента на миналата година досега няма никакви събития, няма и библиотека вече, нито срещи на сънародници.
След като домът е бил оставен на Българското посолство в Прага миналата есен, не се чува Външно министерство или Българското посолство в Прага да са казали ще има ли живот пак в този дом, ще има ли българи и български организации в него. Не е ясно и дали сградата се поддържа и за нея се полагат някакви грижи, или не.
Ако в чешката столица и особено в централните й части наемите са високи, дори само за единични помещения, далеч по-високи са разбира се цените за продажба на цели, няколкоетажни сгради. Подобни сгради представляват апетитни имоти. Какво ще стане с Българския дом в Прага занапред? Кой ще го обитава? Ще има там пак български събития, български организации – които и да са те? Ще бъдат ли спазени дадените обещания, че това ще е дом за всички български организации в Прага, за тяхна културна и родолюбива дейност? Това са важни въпроси, които не бива да остават без отговор.
.
.
Надяваме се, че старите подозрения, каквито имаше още в началото на съдебната сага през пролетта на 2016 г., че сградата се гласи да бъде продадена, няма да се окажат верни. Тогава, впрочем, излезе и един документален филм за този дом, който се казваше „Родина за продан“. Но и тогава, и сега е недопустимо въобще да се мисли, че това може да бъде одобрено от собственика на тази специална сграда, която неслучайно се нарича Български дом в Прага. Че може да бъде допуснато и одобрено от българската държава и в частност Външно министерство – който и министър да е на власт, каквото и правителство – служебно или редовно да е на власт; независимо от това какъв ще е животът на сегашното Народно събрание и какви избори се провеждат в България. Това е национален дом, национален въпрос. Този въпрос в никакъв случай не се свежда само до материалната стойност на една такава сграда – колко милиони струва и колко може да се спечели от нея; я има друга стойност и предназначение. А след дългата съдебна сага за изконването на български организации от дома – да се реши той да бъде продаден би било още по-недопустимо.
Този дом е бил кътче от Родината за поколения българи, от различни емигрантски преселения, в различни времена и политически режими. Той е сграда, ремонтирана и достроявана с доброволен труд на български студенти в Прага и други български емигранти, за него са влагани много средства от една от организациите, с които МВнР се съдеше. Това е сграда-символ в и такава трябва да остане. И отново да се изпълни с живот, с български събития и празници, с календар на вратата за предстоящи събития, със сънародници и техни организации (които не е зле да престанат да враждуват и да се винят едни други), с активна културна дейност. Дай Боже, даже – повече от преди.
И със служители на посолството, ако щете, които да участват активно в организираните в дома празници и мероприятия. И тези служители да представляват България така, че родина и държава да престанат да бъдат различни понятия за мнозина български емигранти. От което и да е поколение да са те, членуващи или не в местни български организации, каквито и да са политическите им убеждения. Защото този дом е за тях, не за да стои затворен и пуст. Още по-малко – да бъде оставен да се руши. Още по-малко – да се продаде и авторът на филма, споменат по-горе, Владо Трифонов, който навремето е бил един от студентите, положили доброволен труд за Българския дом, да се окаже прав…
.
