Източник: Снимка: ИЕФЕМ – БАН
.
Готов и достъпен за четене в сайта на Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН е електронен сборник, посветен на българите отвъд Европа, съдържащ разширени доклади от научна конференция по темата, проведена през 2021 г. Ето какво пише по този повод авторката на един от докладите, нашата сънародничка в САЩ Даниела Иванова-Найберг:
.
Когато представях доклада „Български литературни инициативи и практики в САЩ – в глобалния свят“, по време на научната конференция „БЪЛГАРИ ОТВЪД ЕВРОПА − ИНСТИТУЦИИ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО“ (юни, 2021 г., онлайн), организирана от Института за етнология и фолклористика с Етнографски музей при БАН, „Майските празнични четения“ едва прохождаха, първите онлайн събития на „Глаголницата“ още търсеха своя оптимален формат…
Така се радвам, че днес има огромен материал за продължението на този първи обобщителен текст, за който съм благодарна на страшно много хора. Имената на някои от тях съм посочила в доклада.
Сърдечни благодарности и на съставителите на сборника „Българи отвъд Европа – институции и културно наследство“ – Боян Кулов, Лина Гергова, Мариянка Борисова, Таня Матанова и Яна Гергова. София: ИЕФЕМ-БАН, 2023.
.
–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-
ОЩЕ ПО ТЕМАТА:
Сборникът „Българи отвъд Европа – институции и културно наследство“ е сред резултатите от проекта „Културно наследство и институционализация на българските исторически и съвременни мигрантски общности отвъд Европа“ (ДФНИ КП-06-Н30/3), финансиран от Фонд „Научни изследвания” и реализиран в ИЕФЕМ–БАН. Сборникът съдържа разширени варианти на доклади, представени на научната конференция „Българи отвъд Европа – институции и културно наследство“, проведена онлайн на 7 и 8 юни 2021 г., и обединява изследователи, отправили поглед към по-непроучени, по-далечни, по-непознати български мигрантски общности – отвъдевропейските.
Статиите и студиите, изграждащи корпуса на сборника, представят интердисциплинарна – културологична, историческа, етноложка, социологическа, демографска, антроположка, литературоведска – перспектива към българските мигрантски общности отвъд Европа, анализирани в синхрония и диахрония в траекториите на институционализиране, мрежови връзки и предпочитани консолидационни форми. Очертани са политиките на приемната и изпращащата държава по отношение на конструирането и опазването на културното наследство в условията на отвъдевропейска миграция; боравенето с езиковото наследство сред българските мигранти; семейни и публични културни и религиозни практики; литературни инициативи; пътеписни традиции; поколенчески, професионални и социални особености на мигрантските общности; облика, който българските общности изграждат в приемните общества посредством културното наследство; ограниченията, но и възможностите на онлайн комуникацията, доминираща по време пандемията от COVID-19; пътуването и завръщането като стратегии. Текстовете проблематизират отвъдевропейските миграционни траектории на българите.
Изследванията са контекстуализирани всред политиките на плурализъм и мултикултурализъм, които в изначално мигрантски държави като САЩ, Австралия, Канада стимулират плавното адаптиране и акултурацията на българските мигранти. Проследени са промените в профила на българския мигрант – от бежанец, през невъзвращенец до икономически мигрант; от мъж в работоспособна възраст без професионална подготовка до цели семейства с по три и повече поколения (към днешна дата), образовани представители на средната класа в приемната страна; от неорганизирани мигранти до общности с плътна мрежа от мигрантски институции (Чикаго, Торонто, Мидранд, Комодоро Ривадавия). Представена е дейността и на глобални мигрантски институции като Лига на българските писатели в САЩ и по света. Културното наследство (във всичките му проявления) и институционализацията на българските мигрантски общности отвъд Европа увличат, консолидират общността и поддържат, (ре)конструират културната идентичност, като създават условия за континуитета й във времето и пространството.
Източник: iefem.bas.bg
.
