Фуга за клавиолии

.

Краткият разказ, публикуван по-долу, е написан на 4 юли 1966 г., когато авторът му е бил на 19 години. Той ще стане по-късно известен журналист, редактор и преводач, но през лятото на 1966-а година е само един младеж, наскоро завършил Френската гимназия в София, с отворени сетива и недоказан още потенциал. Този текст не е бил публикуван и едва ли би могъл да бъде в онези години. Намерен е в архива на автора след неговата кончина. Публикуваме го в памет на родения на 9 май, преди 76 години, Христо Буцев. И като свидетелство за светоусещане, неподвластно на времето, нито на идеологии или политически системи.

Не можехме да попитаме автора дали е съгласен този негов много ранен текст, намерен в стар кашон с архивни листове в дома му, да види бял свят. Но се надяваме, че той би ни простил и би се усмихнал някъде там, в небесните селения – заради това, че го помним.

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

.

ФУГА ЗА КЛАВИОЛИИ*

Слънце. Град под него. Може би я има една от улиците… И на тази може би улица има може би една скамейка на тротоар до градинка. На тази може би скамейка седим.

Слънцето пече. Дърветата в парка и къщите, и хората трептят разслоени. Събувам си обувките и чувствам под краката си лепкавия асфалт. Странните хора с оранжеви очи и бели дрехи вървят прегърбени… Казват, че слънчевата светлина имала маса.

Премествам ръка от голото рамо – на главата в скута ми. Косите й сигурно имат цвят на разтопено желязо. Поглаждам ги.

– Иди и вземи една оранжада – май казва тя.

Какви гърди като портокал имаше онази. Сок от голям портокал, изтискан и прецеден, с парче лед…

Тя ми се е обидила, защото се надига.

Обичам си я аз нея.

„Слънцето пече ли, пече.“

.

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Бел. ред.: Музикалният инструмент клавиолиа (claviolia), споменат в мн. ч. в заглавието, е проектиран от немския инженер и дизайнер Ернст Захариас по времето, когато е писан горният текст – 60-те години на ХХ век.