Втори диалог за кризата

.

Владо Трифонов, из „Диалози за кризата“

.

– ГЛЕЙ СЕГА, БАТЕ. Мое и да има неква криза, обаче неам време да я мисля.

– Какво работиш?

– Аз ли? Доставчик съм, що питаш? Зареждам магазини. Сутрин като почна в 6 и повече не ме търси. Обаче иначе съм актьорче, НАТФИЗ, тва-онва. Още една годинка да гепим дипломата и си набивам шута в Холивуд, бате. Ше ги изгърбим яко ония шматки, казвам ти. Свят ше им се завие от мен, казвам ти. Мастъра ми вика – мноо си добър, вика, моя школа си, иди ги изгърби яко ония холивудски шматки.

– А с английския как си?

– С английския ли? Ами глей сеа, знам го английския, нали, обаче мастъра вика те да били учили български, нема кво ние да учим английски, щото ние сме мноо по-талантливи от тях, разбираш ли.
Криза, мриза, аз от глад няма да умра, щото съм отворен, бате, а те са задръстени, ше пукнат. Четири годинки в НАТФИЗ – ти кво мислиш, пълен съм с номера. Къфто номер ми кажеш, ше ти го изиграя.

– Криза можеш ли да изиграеш?

– Криза ли? Немаш грижа. Глей сеа…

Пъргаво нави крачоли до колената, изхлузи маратонките и ги завърза на шията си. После седна на земята, свали шапката-идиотка, сложи я отпред и взе да си удря челото в земята, повтаряйки драматично: „Да бъдеш или да не бъдеш, да бъдеш или да не бъдеш…”. Хората минаваха, поглеждаха го с любопитство, някои пускаха дребни стотинки, а една жена на възраст, видимо обезпокоена от звуците, които издаваше главата на студента, остави в шапката му цяло левче.

– Стига, приятел, вярвам ти – опитвах се да го спра, но той не преставаше да задава актуалния хамлетовски въпрос, блъскайки съвсем „по Станиславски” главата си в асфалта.

– Виде ли, бате? – спря най-сетне убийствения си етюд бъдещият актьор и ме погледна с невиждащ поглед. Отпред му беше излязла огромна моравочервена буца. – Моа ти изиграя и земетресение, и глобално затопляне моа, обаче аре некой друг път, като съм във форма.

.

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Владо Трифонов е завършил Философския факултет на Карловия университет в Прага. Автор е на книгите „Куци ангели”, „Суета, суета” и „Писателката – 15 дни с Фани Попова-Мутафова”; на пиесите „Играч” и „Нещастен син на некадърно време”, публикувани в сборниците „Пиеси за справедливостта“ и „Пиеси за свободата“ на НБУ. Сценарист и режисьор на документални филми с международни участия и признания. Преводач на „Летни размишления” от Вацлав Хавел и пиеси на Павел Кохоут. Разказът му The Barrister from Doli Bar е селектиран за публикация в американското литературно сп. Words Without Borders. Носител на национални и международни награди за поезия, проза и кинодокументалистика; на отличителна награда (Recognition Award) за журналистика на Австрийската информационна агенция (APA) – Writing for Central and Eastern Europe.

.