Крайностите си приличат и ограничават

.

Като малък бях доста суеверен и религиозен. Нормално е, в такава среда израстнах. Ходех на църковен хор всяка неделя – от една страна баба Ванга ми е кръстница, а от другата страна бе патриархът на Антиохия, Игнатий IV, един от символите на православието, който ми е и роднина.

После започнах да се запалвам по науката и се обърнах в другата крайност – четях Докинс, Хокинг, Сейгън, Файнман, Еко, Камю, Ницше и прочие атеисти. Започнах да се занивам с наука.

Тоест, бях и в двете крайности. Забелязах, че крайностите си приличат и ограничават.

Атеистите във форумите, например, не се интересуваха и не знаеха да обяснят струнната хипотеза, дори не знаеха, че в нея кварките са изградени от струни. За тях беше важен етикетът, маската на науката, която да я сложат, за да могат да се чувстват висша раса, която да обижда „примитивите“ от религиозните среди. Искаха да си напомпат егото, нищо друго, не си правеха труда да четат нищо, освен доказателства, с които да осмиват „другите“, заблудените.

Същото се отнася и за крайните религиозни. Затворени в кръг, те го стетняваха с всякакви разделения, искаха и търсеха да има повече неверници, и се поставяха винаги в малкия праведен кръг, извън който всички са заблудени.

Ако наистина разбираш науката, то знаеш, че самата природа няма как да създаде хора с еднакво мислене, такова общество винаги води до застояване и е винаги първи признак за наложен тоталитаризъм. А когато си вярващ, да бъдеш пример и образец е най-добрата реклама за религията. Не е агресия и атака срещу другите, което показва само несигурност и страх.

Да забелязвате кои са с подобно поведение?

Днешните фашисти и крайни фанатици са модерните либерали. Те крещят дружно в хор, групирани с пакетно мислене, и искат всички да имат еднакво мислене. Да развяват еднакви флагове, истерично репресират и канселират, с празен, умопобъркан поглед се мислят за висша раса. Не правят разлика между едно време LGB общността и израждането им и изкривяването до LGBTQ++, с постоянно добавяне на все по-крайни общности. Едно е да имаш лични предпочитания, друго е да танцуваш гол с перука пред деца и да искаш достъп до женски съблекалнии.

Затова винаги тегля чертата на крайностите. Никога не са водили до нищо хубаво.

Дахер Ламот

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––

* Заглавието е на редакцията.

.