Източник: otizvora.com
.
Предстои издаването на том 4 от поредицата „Събитията в България 1876-1878 през погледа на папския ватикански вестник Осерваторе Романо“ и авторът призовава за съдействие – пише Otizvora.com. Следва целият текст.
.
Историкът Теодор Тодоров разкрива в новия том на книгата си абсолютно непознати факти и документи за Руско-турската война 1877-1878, а в първите три тома – за периода от април 1876 до избухването на войната. I-ва, II-ра и III-та част са публикувани през 2019 и 2021 г. в Италия, в малък тираж, главно с помощта на спонсори от емигрантските среди. В момента предстои издаването на IV-та част. Книгата е по идея на Йорданка Минева и с нейно сътрудничество за преводите.
„Осерваторе Романо“ датира от 1861 г. и е официален печатен орган на Ватикана, но е разпространяван и на територията на Италия. Излиза 6 дни в седмицата. Въпреки че е издаван от папската курия, в него широко се отразяват и събития от страната и света, като се цитират кореспонденти на европейската и световната преса. От многобройните материали – факти, разказани от чуждестранни кореспонденти очевидци, официални докуметни и различни коментари за събитията, свързани с нашата история от онова време,
Теодор Тодоров сверява с други източници, анализира сведенията за геноцида над българския народ и военните действия по време на руско-турската война, а също така и действията на дипломацията. Книгата съдържа абсолютно непознати за България и българските научни среди сведения и факти от архивите на вестника. Предлагаме цитат, базиран на ватиканската преса:
Букурещ 15.08.1877 г., вестник „Осерваторе Романо“, Ватикана, 3 стр., „Военни съобщения“:
„След битката при Плевен комендантите на румънските части вдигнаха парламентарно бяло знаме, за да приберем нашите загинали от бойното поле и да ги погребем както подобава. Турците започнаха да стрелят по официалните ни санитари и убиха двама. Разкажете за този акт на жестокост, където е необходимо, така че цивилизованият свят да знае как Високата Порта спазва Женевската конвенция.“
Подписано: Когълничеано
Съобщението е изпратено на румънския външен министър и Дипломатическата агенция в Рим.
Има и конкретна извадка за посечени румънски офицери и войници от башибозук, който върви след редовния турски аскер и убива ранените. Други подобни моменти са за клането в Телиш на над 400 завързани руски пленници, офицери и войници, заклани показно с личните им шашки и кортици. Това става известно, когато генерал Гурко освобождава Телиш.
Плененият Хакъ Паша отрича геноцида, оправдавайки се с черкезите, но английският ординатор на болниците „Свети Тома“ на служба при турците, доктор Мекеллер, видял зверствата, избягва от турския лагер и дава интервю за вестник „Таймс“, което частично е отразено и в „Осерваторе Романо“.
Във ватиканската преса се говори и как турски войници при Шипка ритали отсечената глава на един руски воин, за зверствата при Стара Загора, Казанлък, Калофер, Карлово, Ловеч, Любенова махала, Нова Загора и т.н.
„Осерваторе Романо“, 15.09.1877 г., стр. 2, рубрика „Известия от войната“:
„На 11.09 Плевен е обстрелван с артилерия. В 3 часа започнаха нападенията от един руски кавалерийски батальон и 5 пехотни батальона. Три редута бяха превзети от генерал Скобелев на южния фронт край града. Големият редут на Гривица се превзе от генерал Радионов, който беше ранен. Превзети бяха 5 оръдия и две знамена на турците. Вчера, 12.09, артилерийски огън започна по цялата линия на взетите позиции, преди да се видят пред турската линия. Нашите загуби са над 5000 ранени, не се знае бройката на турските загуби. Генерал Доброволски и полковник Шметлер загинаха.“
Наред с тези сводки, вестник „Осерваторе Романо“ говори за подготвен атентат срещу руския цар Александър II около главната квартира в село Горна Студена, Търновско. Не са спестени и пикантни новини около идването на руската царица, както и относно ватикански шантаж за следващите събития, на които този том 4 се спира обстойно.
Книгата разглежда още:
• Манифеста на руския цар за обявяването на война на Турция.
• Призив на руския цар и руския военен щаб към българския и румънския народ за съдействие.
• Освещаване на българските опълченски знамена при град Плоещ. Церемонията при освещаването на знамената през критичния поглед на ватиканския вестник.
• Набиране на разузнавачи сред българската емигрантска общност от полковник Паренсов, бъдещ военен министър на България.
• Откриване на отвличащ фронт от генерал Аполон Цимерман по устието на река Дунав.
• 15.06, дебаркиране на руските войски при Свищов.
• Освобождаването на населени места като Бяла, Велико Търново, Елена, Севлиево, геноцида в Стара Загора, Карлово, Калофер, Сопот, Казанлък, селата Дълбоке, Любенова Махала, Джуранли (днес Калитиново) и др.Неизвестни факти. Избиването на населението в Каварненско, Балчик и Дюленския проход.
• Подробно са описани рекрутирането на индийски и египетски корпуси, заплатени с индийски рупии, с лика на кралица Виктория, опоменати около Карнобат, Айтос, Плевен, Кацелево и Абланово.
• Разкази за битката при Шипка и трите атаки на Плевен от очевидци кореспонденти, представящи различни вестници и от двете страни.
• Битките при село Камен, Елена и Шипка-Шейново.
Книгата разглежда преминаването на Стара Планина в зимни условия и стига хронологично до Освобождението на София
и слизането към Ихтиманския проход. В края е публикуван справочник на руски генерали, български чети и над 80 имена на военни инструктори и генерали от Западна Европа в помощ на турците.
Обемът на книгата е около 1400 стр. и не разчитаме на подкрепа и проекти от сегашната политическа система. Затова се обръщаме с апел към всички българи, които искат и могат да помогнат за това патриотично дело – за да се съхранят тези важни и напълно непознати сведения за българската история.
Това е сметката:
Теодор Кирилов Тодоров
Uni Credit Bulbank N 70001523333123
IBAN BG46UNCR 70001523333123
.
Източник: Otizvora.com
.
