Дъждовни размисли

.

Дъждът заваля… И вали, и вали, и вали…
В пространства незрими небесните ангели плачат.
За нашите крехки човешки души ги боли,
в капан уловени от злите слуги на палача.

Камшиците водни плющят през пороя от скръб.
Светкавици бронята облачна гневно разсичат.
Въздигнал е клони молитвено старият дъб.
Притихват в гнездата си мокри гласчетата птичи.

Дъждът безпощадно забива отвесни игли
в мечтите суетни за власт, за пари и за слава.
А всъщност за друго създадени бяхме, нали?
Как толкова лесно успя да ни впримчи лукавият?! …

Дъждът не престава… Земята омекна съвсем.
Но не и сърцата корави, по-твърди от камък.
Нима сме забравили? – всички сме тлен, ще умрем!
Единствено снимки в албума са татко и мама.

„Животът борба е – ми казваха – дъще, дерзай!
Лети нависоко, превземай с възторг необята!“
Но аз и до днес съм все същата плаха бреза,
чиито листенца трептят от най-лекия вятър…

Понякога идват среднощ и ме милват насън…
А после внезапно си тръгват незнайно далече…
Отдавна прибра ги пръстта… Но сираче не съм!
И кой би могъл да ми вземе Отеца предвечен?!

Албена Димитрова

––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Стихотворението е отличено с трета награда в конкурса конкурса за съвременна християнска творба „Емпирей“ – 2023. Още творби от същата авторка – вж. тук и тук.

.