Ян (Иван) Мърквичка, автопортрет
.
На днешния ден преди 85 години от този свят си отива Иван Мърквичка (23.04.1856-16.05.1938).
.
Двадесет и пет годишният чешки живописец и педагог, който твори българска живопис, пристига през 1881 г. в Пловдив, по покана на правителството на Източна Румелия. В началото, през есента на 1881 г., той започва работа като учител по рисуване в пловдивската гимназия „Александър І”.
.
.
През 1886 г. прави първата си самостоятелна изложба, а после още две, съвместно с колегата си от гимназията Антон Митов. През 1896 г. Мърквичка заедно с Константин Величков и Антон Митов основават Държавното рисувално училище в София, и става пръв негов директор (1896-1900). С помощта на проф. Иван Шишманов, Б. Михайлов, Г. Канела и др., той организира първото сдружение на българските художници – Дружество за поддържане на изкуството в България (преименувано през 1893 г. в Дружество на художниците в България). Заедно с Антон Митов редактира първото българско списание за изобразително изкуство – „Изкуство” (1895-1899).
.
.
Мърквичка участва в развитието на почти всички живописни жанрове – битов селски жанр, портретен, исторически, пейзажен, натюрморт… Той е също активен илюстратор, рисува монументална живопис със светски и религиозен характер в България и чужбина. Заедно с Антон Митов участва в стенописната украса на храм-паметника „Св. Алексарднър Невски“ в София (1912). Мърквичка е автор на стенописните композиции: „Изкушението на Христос на планината“, „Христос между книжниците и фарисеите в храма“ и др.
.
.
