Да „имаш“ седем автомобила, да не караш нито един и да дължиш за всички данъци

.

Историята, разказана тук, е за един обикновен български гражданин, който от доста време е мечтаел да си купи кола, за да не виси по спирките на градския транспорт след уморителни работни дни. Но все не е можел да си го позволи. Докато накрая, в началото на тази година, той си купува на старо, само за 500 лв., един Фиат Стило, чийто предишен собственик иначе е щял да го даде за скраб. За да си купи тази колата, да изповяда сделката при нотариус и да я докара после с Пътна помощ (колата не е могла да се движи, когато е била купена), човекът тегли заем от една банка, който заем продължава да изплаща. За нотариуса отиват още към 130 лв., за Пътна помощ – 70, за купуването на някои части после – още стотина-двеста. Фиатът е регистран в КАТ – София от новия му собственик, който впрочем не си е подновявал свителството за правоуправление от 2005 г. и подава документи за нова шофьорска книжка едва тази пролет. Трудовите му доходи са скромни и той не може веднага да извърши всички необходими плащания, за да започна да кара купената от него кола, която междувременно е поправена и вече може да се движи. Отделя средства в един момент, за да й плати данъка – но тогава се оказва, че не може да го плати, понеже на негово име се водят още шест автомобила – три леки и три товарни, които са с неплатени с години данъци. И трябва първо да плати тях.

Тогава за него започват ходения по мъките по разни гишета и институции. Още повече, че когато отива на 5 май т.г. да си вземе новата шофьорска книжка, се оказва, че един от тези шест автомобила, водещи се на негово име, е каран с превишена скорост на 14 април т.г. и затова има издаден електронен фиш за глоба. Както и друг електронен фиш – за неплатена застраховка. По-късно се оказва (след подадени жалби до началника на „Пътна полиция“ към СДВР и началника на „Пътна полиция“ към ОДВР – на втората още няма отговор), при среща с началника на отдел „Пътна полиция“ – София, че споменаните шест автомобила са били спрени служебно от движение още през 2017 г.

На тези автомобили той не може да престане да се води собственик – за да престане, трябва да предаде регистрационните им номера, с които обаче никога не е разполагал, както и със самите автомобили. Не може да се позове и на злоупотреба с лични данни, защото си спомня сега, през пролетта на 2023 г., когато новината за шестте автомобила му идва като гръм от ясно небе, че преди години, когато не е имал собствена квартира и е живял в някакво помещение, собственост на негов познат, внасящ и изнасящ автомобили и продаващ авточасти, е вършил разни услуги на този познат и негови познати, вкл. е подписвал и някои документи. И не е сигурен дали подписите, с които шестте споменати автомобила са били заведени в КАТ – София, или поне някои от тях, не са негови. По това време е бил отчаян, нямал е близки хора до себе си и се е напивал, поради което не е било трудно да бъде подведен. Това, в което е сигурен, е, че не е бил при нотариус и не е изповядвал сделки за покупко-продажба на никой от тези шест автомобила, два от които, впрочем, са били заведени чрез пълномощни. Както и, че имената на хората, фигуриращи в тези пълномощни, с които са регистрирани в КАТ двата автомобила, не му говорят нищо.

Не е ясно как, при положение, че тези шест автомобила – два Мерцедеса, една Мазда и три товарни Хюндая, са били спрени служебно от движение през 2017 г., един от тях, Хюндай, е бил в движение и е засечен от автоматичната електронна система, че е каран с превишена скорост на 14 април т.г. И за него е бил издаден даже и електронен фиш за непратена застраховка. Но и данъците за тези шест автомобила, неплащани с години, чийто общ размер е доста внушителен, и електронните фишове за глоби, издадени за засечения на 14 април т.г. автомобил, се водят и висят като Дамоклев меч над живеещия с 800-900 лв. на месец обикновен български гражданин. Който, впрочем, няма никакво свое движимо и недвижимо имущество, освен купения в началото на тази година Фиат. Той не може да оспори по формалния канален ред дори електронния фиш за каране с превишена скорост…

На 23 май т.г. този човек, който се казва Радослав Иванов, изпраща апел за съдействие до няколко ресорни институции (б. р.: съдържанието му може да се види по-долу.) Апелът, изпратен по ел. поща, е заведен с вх. номер от една от тези институции – СДВР, за което подателят е уведомен на 7 юни. А от данъчните институции, на които е изпратен, му отговарят, че за да го заведат, трябва електроен подпис. Иванов няма електронен подпис, нито възможност да ходи по всички институции в работното им време, защото самият той е на работа и трябва да изкарва заплатата си. По-късно той изпраща апела си, принтиран на хартия и подписан саморъчно, заедно с допълнителна информаия и приложени копия от документи, на Офис Надежда на НАП – София и на централния офис на НАП. Но не е ясно дали и така апелът му ще бъде заведен в тези две институции. А преди това, след като е ходил веднъж във 2-ро на РПУ на МВР – София и няколко пъти в КАТ – София, отива пак във 2-ро РПУ на МВР. И там е заведен сигнал от него, по който тече разследване. При поредното му отиване във 2-ро РПУ, във връзка с провежданото разследване, Радослав Иванов разбира от разследващия инспектор, че и неговата кола, Фиат Стило, за която е мечтаел, но не е могъл да я подкара, откакто я е купил, е била спряна служебно от движение.

Има горчива ирония в това, че ако дори един или два от споменатите шест автомобила – три леки и три товарни, бяха наистина негови, Иванов би могъл да ги продаде и да изкара пари да плати данъците, водещи се на негово име. Но той не разполага с друга кола, освен със своя стар Фиат Стило, който стои и ръждясва, паркиран на улицата, на която в момента живее. Човекът наистина няма друго имущество, няма и сега собствен дом. Нито пари за адвокати. За разлика от бизнесмени, собственици на автокъщи и автомагазини, за разлика от реални собственици на автомобили, които по някаква причина не са искали да бъдат регистрирани на тяхно име (може например да са ги изнасяли в чужбина), за разлика от каращия с превишена скорост на 14 април неизвестен водач на товарен автомобил Хюндай, за когото автоматичната система не се интересува, че е реалният извършител на нарушение, Иванов брои левчета и стотинки за билети в градския транспорт. Както и парите си за прехрана, и за всеможни такси за всяко нещо (включително даже за връчването на електронни фишове), в разни институции. Но кой се интересува от това? Важното е, че от него се чакат няколко хиляди лева (за данъците на три леки и три товарни автомобила, неплащани с години, отделно – електронни фишове за глоби), които да даде на държавата.

Тук е мястото да се отбележи, че във всяка институция, за всяко или почти всяко нещо, всеки български гражданин трябва да плаща такси. Нищо че държавни и общински институции се издържат по принцип от данъците на гражданите и заплатите на работещите в тези институции са също от данъците на гражданите. Като влезеш в институция да ти издадат какъвто и да е документ или копие на такъв, си длъжен да плащаш като клиент. Сякаш влизаш в частна фирма. Даже в някои съобщения на институции се казва: „Уважаеми клиенти…“. А разпоредби и закони са направени някак си така, че да може българската държава да си взима всякакви данъци, глоби и пр. колкото се може по-безпроблемно за нея, за държавната администрация. Дали това може да създаде проблем на някои граждани, като например този да не могат докажат по предвидения формален ред, че не те са извършили на някакво нарушение на пътя, не е важно. И от това, парадоксално, имат ползва точно хора, които са предпочели имената им не фигурират никъде; които разполагат с достатъчно средства за консултации с адвокати, за подкупи, ако се наложи, и които знаят, че тях никой няма да ги търси за неплатени данъци или за извършени нарушения по пътя.

Отделно от това може да се зададе и въпросът защо данъците за движимо имущество в страната – лични автомобили са по принцип доста по-високи като размер от данъците за недвижимо имущество – къщи, апартаменти и пр. Може би се предполага, че да имаш личен автомобил, трябва задължително да си заможен? И това е въпрос, който може да се зададе към законодателната и изпълнителната власти. Защото в България наистина не е трудно да си купиш изгодно кола на старо, пазарът е наситен, но за да можеш да плащаш за нея всички необходими данъци, такси, застраховки, винетки и пр., е по-добре да си заможен. Иначе няма да можеш да използваш това недвижимо имущество редовно, съгласно всички закони, разпоредби и плащания, и може да се наложи да се откажеш от него. Няма да е „лъжица за твоята уста“. А това е получила се на практика форма на дискриминация, свързана със социалния статус, за която никой никъде не говори.

Другото, което е важно, е, че служителите в различни институции не са склонни като че ли да влизат в координация помежду си, заради някакъв сложен казус, когато става дума за обикновен български гражданин и данъкоплатец. Всяка институция се интересува само от това, което непосредствено я касае. Е, ако гражданинът има по-добър социален статус, пари за адвокати, връзки и пр., тогава може да се намери решение. Иначе, дори когато може да се предположи, че някой е подкупил някого – за да се кара един автомобил през 2023 г., да е минавал този автомобил на прегледи и пр., въпреки че е бил спрян служебно от движение още през 2017 г., и да му издава през 2023 г. фиш за неплатена застраховка – от това нищо не следва за този, на когото се водят всички отговорности, и не може да докаже, че не притежава този автомобил и никога не го е притежавал. Който притежава само една стара кола, купена за 500 лв., и за когото няколко хиляди лева за данъци и глоби – за имущество, с което никога не е разполагал, са много пари. За да изплати такава сума, той би трябвало да отделя от хляба си доста дълго време, и да мизерува заради това.

С надеждата, че ще се намерят ръководители и служители в сезираните институции, които да обърнат внимание на описания казус и той да бъде решен справедливо, публикуваме изпратения от Радослав Иванов на 23 май т.г. апел.

(Както вече бе споменато, междувремено, след изпращанего на апела, Иванов е отишъл и лично във 2-ро РПУ на МВР – София, номерата на щестте автомобила и самите автомобили са били пуснати за издирване и по случая тече разследване. Личните данни на апелиращия и номерата на споменатите в апела автомобили са заличени. Те могат да бъдат изпратени на всяка институция, която прояви интерес и не разполага с тях.)

ДО

Главна дирекция „Национална полиция“
Столична дирекция на вътрешните работи
2-ро РПУ на МВР – София

Копие до:

Отдел „Пътна полиция“ към ОДВР
Отдел „Пътна полиция“ към СДВР
Национална агенция за приходите
Офис “Надежда“ на НАП

АПЕЛ ЗА СЪДЕЙСТВИЕ

от Радослав Пенчев Иванов

(Б.р.: Следват лични данни за ЕГН,
адрес по лична карта, телефонен номер.)

Уважаеми дами и господа,
ръководители и служители в споменатите институции,

Обръщам се към Вас с молба за съдействие, във връзка със следното:

В началото на тази година, след като години наред, от 2005 г. досега, не бях имал кола, нито си бях подновявал шофьорската книжка, си купих на старо автомобил „Фиат Стило“, рег. № CA …. По-късно се оказа, че не мога да платя неговия данък, защото на мое име се водели още шест автомобила, които са с неплатени с години данъци. А, като отидох да си взема новата шофьорска книжка в КАТ на 5 май т.г., се оказа, че за един от тези автомобили – Хюндай Х1, № CB …, има издадени и електронни фишове за глоби и с този автомобил е било извършено нарушение на 14 април т.г.

Не знаех, че на мое име се водят споменатите 6 автомобила, които, според това, което има като информация в КАТ – София, са следните: Мерцедес C …, Мерцедес Е …, Мазда …, Хюндай Х1 … (който е бил засечен в движение с превишена скорост на 14 април т.г.), Хюндай Х1 … и Хюндай Н1 … .

На 15 май т.г. отидох в КАТ – София и подадох две жалби, както ми казаха да направя служители в различни гишета – Счетоводство и Видеоконтрол. Едната, с Вх. № 54616 /15.05.2023 е до началника на „Пътна полиция“ към СДВР, а другата – до началника на „Пътна полиция“ към ОДВР, с Вх. № 54681/15.05.2023 – тя е свързана с електронните фишове, които са с номера К 7365230 и Г 0053785. В тези жалби се казва, че не съм подозирал, че въпросните шест автомобила се водят на мое име, че не съм ги притежавал никога и те никога не са били при мен. Както и, че не знам кой е кой е карал един от тях – споменатия Хюндай Х1 …, но във всеки случай не съм аз този, който го карал не само на 14 април т.г., но и когато и да било.

Междувременно се замислих над това как е могло да стане така, че тези автомобили да се водят на мое име. И освен това, че се е случвало да си губя на няколко пъти личната карта, се сетих и за това, че преди време, когато работех като автомонтьор и имах познати, които имаха автокъщи или магазини за авточасти в един софийски квартал, се случваше да им върша разни услуги, вкл. понякога ме молеха и да попълвам някои документи вместо тях, понеже бяха араби и не владееха добре български или поне така ми казваха. С някои от тях може да съм ходил и до КАТ. Но в никакъв случай не съм купувал нито един автомобил отпреди 2005 г.. до началото на тази година, когато купих единствената кола, която наистина е моя, споменатият Фиат Стило. И не съм изповядвал сделки при нотариуси и пр. За тия шест автомобила, водещи се на мое име. Когато тези автомобили са били заведени като мои, бях наемен работник, какъвто съм и днес. А лицата, които може да са ме подвели навремето, бяха достатъчно заможни, за да купуват много коли, да внасят и изнасят автомобили и пр.

След подадените жалби ме потърси по телефона началникът на отдел „Пътна полиция“ към СДВР и на 22 май т.г. отидох пак в КАТ. Като отидох там, бяха потърсени и извадени от архива заявленията за тези шест автомобила. Началникът, инспектор Георги Митев, ме попита дали мога да гарантирам и декларирам, че подписите под тези заявления не са мои. Не можех да декларирам това, понеже подписите си приличаха и не съм сигурен дали те или някои от тях наистина не са мои. Така и написах, че може да съм бил подведен и не мога да гарантирам, че подписите не са мои.

Оказа се, впрочем, според извадените от архива документи, че два от въпросните шест автомобила са били регистрирани в КАТ с пълномощни. Имената на хората, за които инсп. Митев ми каза, че те са регистрирали два от автомобилите с пълномощни, не ми говореха нищо. Не познавам тези лица. Оказа се и, според това което началник Митев ми каза, че шестте автомобила са били спрени от движение още през 2017 г.

Инспекторът ми каза, че трябва да отида в РПУ по постоянен адрес – което в случая е 2-ро РПУ – София. И където, впрочем, бях ходил преди да отида в КАТ – София и да подам споменатите жалби. Но дежурният във 2-ро РПУ на 15 май т.г., където отидох, преди да отида в КАТ, ми каза, че трябва да отида там.

Излизайки от срещата си с инспектор Митев, който бе любезен и имам добро впечатление от неговото отношение, си казах, че аз продължавам да се водя де юре собственик на тези автомобили – три леки и три товарни. И, дори да успея по някакъв начин да прекратя регистрацията им на мое име, аз съм този, който е и ще е данъчно задължен за тях, който се води отговорен за застраховки и който се води автоматично и за нарушител за каране с превишена скорост с един от тях… без да може да оспори това по каналния ред.

Затова, уважаеми дами и господа,
ръководители и служители в ресорните институции,

моля всички тези шест автомобила – Мерцедес C …, Мерцедес Е …, Мазда …, Хюндай Х1 …, Хюндай Х1 … и Хюндай Н1 … – да бъдат пуснати за издирване, както и техните регистрационни номера. Да издирите къде са те и кои са хората, които ги използват или управляват.

Както и да издирите кой е действителният нарушител, карал с превишена скорост на 14 април т.г. автомобил Хюндай Х1 … .

Не знам, впрочем, дали само това, че де юре тези автомобили се водят мои, е важно, но ако само то е важно, то въпросните шест автомобила би трябвало да отидат при техния нали според закона собственик, ако и когато бъдат намерени. А не той да трупа само задължения и пасиви за материални активи, които някой друг използва, без да го пита.

Понеже не са мои, не претендирам за подобно нещо. Само че тогава не само това, което се води де юре относно собствеността на тези автомобили, ще е важно.

Има някаква абсурдност в това противоречие, поради което и се обръщам към всички Вас.

Уважаеми дами и господа,

Аз съм само един обикновен български гражданин, който след като години наред нито имаше собствена кола, нито си беше подновявал свидетелството за правоуправление, искаше да не стои след 12-часов работен ден по автобусните спирки. Но не мога да подкарам единствената кола, която наистина е моя и която купих за 500 лв. впрочем в началото на тази година. Тази кола Фиат Стило, стои и ръждясва, откакто я купих. Ако имах наистина не шест, а само един или два други, и то по-скъпи от тази кола автомобили, то тогава можех да ги продам и да изкарам средства за данъци, които се водят на мен. И щях ли да ги държа така, само за да се трупат данъци за тях…? А аз съм човек, който няма никакво друго недвимижимо и движимо имущество, освен този Фиат Стило. Нито съм бил когато и да било собственик примерно на каквото и да било фирма. И това може да се провери, това не са само мои думи.

Моля за Вашето съдействие и съвети как да се реши казусът, който Ви описах.

С уважение и в очакване на реакции и действия от Ваша страна,

Радослав Иванов

.