Аз съм късно дете

.

В памет на моите родители –
Петър и Зиновия Танасови

Аз съм късно дете. Мама, татe – хем стари, хем млади –
уморени и минали през всякакви патила.
И съм поредно момиче, поне син да бях за награда
на моя скромен, работен и най-търпелив баща.

Аз съм късно дете с по-големи сестри, братовчеди
и със племенници на години почти колкото мен.
Аз от детството спомени пазя ту ярки, ту бледи
и ги подреждам в албума на моя живот, моя ген.

Аз съм късно дете, но получих си моето детство –
и красиво, и весело, безгрижно и топло безкрай!
Аз обикнах Божия свят със сърцето наивно и детско.
И оттогава не съм пораснала май!

.

Таня Танасова

–––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––––-

* Още от същата авторка – вж. тук и тук.

.