.
Довиждане, мили наши,
Довиждане, мили мои,
Завърши още една учебна година.
За Българското училище „Иван Станчов” тя бе юбилейна – 35-та подред. Работихме усилно, постигнахме напредък, спечелихме награди, имахме красиви поводи – празнувахме и ликувахме.
Мeсец май се изниза, дойде юни – времето, в което слънцето грее като за лято и всички замечтахме за море или планина, за отдих и волност.
Най-хубави са последните дни в училище, когато в ръцете на децата са новите удостоверения – свидетелство за добре свършена работа и от учениците, и от учителите. Пораснали сме на знания, мъдрост и възраст.
И в последната седмица на учебната ни година класната стая се премества в парка. Цяла година чакаме този момент, за да се натичат децата след топката, да се налудуват най-после на въздух, да се нарадват на заслужените добри оценки.
Понеделник:
Най-радостни са първокласниците – вече на прага на втория клас. Могат да четат и пишат, а тези, които трудно проговаряха на български – сега вече не се притесняват така, както беше в началото на годината. По традиция винаги на нашите празници си хапваме погача с шарена сол, нещо сладичко и – хукваме в Кенсингтън гардънс да лудуваме на поляната, а после да раздадем и удостоверенията за завършен клас.
.
.
Получих скъп подарък от моите първолаци – снимка на класа в рамка с прекрасна рисунка, обградена с много мили пожелания, написани саморъчно от тях. И колкото са щастливи децата, толкова са щастливи и родителите.
За нас, преподавателите им, най-голямата радост е, че всички са усмихнати. Майки и татковци идват един след друг да споделят колко видим е напредъкът на децата и ни благодарят.
.
.
Грее денят, греят лицата на всички в парка. Натичаха се и второкласниците. И те също получиха своите удостоверения за успех. Развяват българските знаменца и са горди, че са покорили още една учебна година.
.
.
Вторник:
Денят е за трети и четвърти клас. Ах, тези добри и признателни родители, стъкмили цял пикник на поляната!
.
.
Вижте ги и третокласниците, колко са щастливи, че учението приключи и ваканцията започва!
.
.
И учителите – с цветя в ръцете и бонбонени дарове!
.
.
И за 4 клас удря последният училищен звънец. Ура!
.
.
Сряда:
Денят на 5 и 6 клас!
И с тях се навеселихме, наснимахме, напрегръщахме.
.
.
И отново изненада, толкова нежна и незабравима. Никол ми е посветила стихотворение! Толкова свидно, толкова истинско, толкова Обично! Сърцето ми бие луднало….
.
.
За госпожа Мечева
Учителко любима,
последен звън звъни,
учебната година
завършва днес, нали?
Към знания безкрайно
ни води всеки час
и с обич всеотдайна
ти грижи се за нас.
В ръце с цветя красиви
ний, твоите деца,
пред теб стоим щастливи
и с грейнали лица.
Пълни с благодарност
събрали сме се пак.
Сърдечно ти желаем
прекрасен отдих, смях.
Благодаря Ви от сърце,
Никол Роуланд
5 клас
21 юни 2023 г.
.
След 5 идва и 6 клас. И пак е радост и веселие, че краят на българската учебна година е дошъл.
.
.
Но изненадите не свършват. Анни ми е нарисувала портрет! Задъхвам се от радост, не вярвам, че детето ме е увековечило с толкова обич. Благодаря ти, Аннче, благодаря и на съдбата си учителска! Каква чест, каква любов!
.
.
Четвъртък:
В този ден от седмицата в училище сме две учителки – аз със седми клас и Здравка Момчева с осми. Но в края на годината си имаме ритуал – предавам моите седмокласници на учителката им, която продължава с тях в гимназиалния курс на родното ни училище. Неин ред е да бъде любима. От едните майчински грижи – в обятията на следващата. Така е в нашето училище.
В последния ден на учебната година – двата класа са едно. И миг, в който са с двете си учителки.
.
.
А ето ни и с родителите:
.
.
Това бяха моите ученици от 1 до 7 клас и си позволявам да ги наричам така, защото това бяха и моите последни дни като директор на училището и техен преподавател по български език и литература. 35 години. Дойде време за раздяла и си тръгвам не със сълзи, а с усмивка. Защото ме изпращат с огромна любов и признание. Деца, родители, дипломати споделяха безкрай едно и също: ”Госпожо Мечева, не можем да повярваме! Как така? Училището без Вас? Много ще ни липсвате….”
И в тези думи имаше болка (но сладка), никаква формалност, имаше любов. Така можеш да си тръгнеш без сълзи – с пълно сърце. Дадох и получих. Но заслугата е на всички колеги в училището, които встъпваха в отговорностите си с невероятен професионализъм и ми помогнаха да направим най-добрия възможен пъзел, наречен истински колектив. Никой от нас не се заблуждава, че всичко е било цветя и рози. Имало е трудни моменти, борба, отстояване, разбира се и разногласие. Но преди всичко имаше човешка култура и умност, която ни даваше сила да отстояваме и преодоляваме. Заради децата, заради родителите (наистина прекрасни и повод за гордост), заради хазяите ни – посланици и дипломати, които се довериха изцяло на нас, но защото и ние заслужихме това доверие.
.
Постига се, ако егото и ламтежът не засенчват. Ако си роден да обгрижваш с обич и разбиране. А ако не си роден такъв – да се научиш. Това е мъдрост, нужна на учителя.
И не медалите, грамотите, потупванията по рамото са върховното. Благодарна съм за всяко отличие, защото не е дадено даром, и разбира се е чудесно да съпътства успеха. Великото е любовта – дадена и получена, заради която си струва да се живее.
.
.
И, когато дойде време да си тръгнеш, сърцето ти да е пълно със спомените, докато те има.
А моето е препълнено!
Благодаря Ви мили наши ученици и родители, колеги!
Благодаря Ви, мили мои!
.
Ваша Снежина Мечева
Юни 2023 г.
.
Снимки: БУ „Иван Станчов“ – Лондон
.
