.
На 21 юни 2023 г. се провежда заседание на Комисията по политиките за българите извън страната при обявен следен дневен ред: 1. Представяне на новите национални програми на Министерство на образованието и науката, насочени към българските общности зад граница; 2. Разглеждане и гласуване на Законопроект за българския език № 49-354-01-37, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 11.05.2023 г. – първо гласуване; 3. Разни.
Заседанието е ръководено от Костадин Костадинов – председателстващ Комисията. На заседанието присъстват представители от Министерство на образованието и науката: Галин Цоков – министър; Наталия Михалевска – началник на кабинет и Любомир Йосифов – директор на Дирекция „Правна“; от Министерство на културата: Силва Хачерян – директор на Дирекция „Международно сътрудничество, европейски програми и регионални дейности“ и Миглена Кацарова – директор на Дирекция „Правнонормативна дейност и публични предприятия“; от Българска академия на науките: доц. д-р Христина Дейкова, Секция за българска етимология; доц. д-р Таня Александрова, Секция за съвременен български език, и доц. д-р Милен Томов, Секция за съвременен български език.
От страна на самата Комисия присъстват един депутат от ГЕРБ-СДС, трима от ПП-ДБ, двама от „Възраждане“ и един от ДПС, един от „БСП за България“.
Направено е предложение за приемане на дневен ред на Комисията, но поради липса на кворум за гласуване, членовете на Комисията вземат решение т.2 да отпадне, а да остана само т.1, по която да се направи изслушване на представителите на МОН.
Следва стенограмага от това заседание на Комисията, която е публикувана в сайта на НС.
––––––––––––––––––––––––––––––––––
П Р О Т О К О Л
№ 4
На 21 юни 2023 г., сряда, се проведе редовно заседание на Комисията по политиките за българите извън страната при следния
ДНЕВЕН РЕД:
1. Представяне на новите национални програми на Министерство на образованието и науката, насочени към българските общности зад граница.
2. Разглеждане и гласуване на Законопроект за българския език № 49-354-01-37, внесен от Костадин Тодоров Костадинов и група народни представители на 11.05.2023 г. – първо гласуване.
3. Разни.
Списъците на присъствалите народни представители – членове на Комисията по политиките за българите извън страната, и на гостите се прилагат към протокола.
Заседанието беше открито в 17:16 ч. и ръководено от господин Костадин Костадинов, определен с Разпореждане № 49-350-02-134 от 16 юни 2023 г. на председателя на Народното събрание да ръководи заседанието на Комисията.
* * *
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Уважаеми колеги, уважаеми гости, ситуацията е следната: 15 минути, даже 16 след началото на заседанието по график, все още нямаме кворум. Изискуемият минимум е 8 човека, ние сме 6 по списък. И след като се консултирах с колегите, предлагам Ви да вземем следното решение – тъй като имаме две точки, втората е гласуване на Законопроект. Очевидно в момента нямаме такъв кворум и не можем да разчитаме на това евентуално някой от колегите, които в момента закъсняват, да дойдат, защото има застъпване с няколко комисии, не можем да знаем колко точно време ще продължи това нещо.
Затова предлагам да направим следното нещо – тъй като, от друга страна, министърът на образованието е дошъл тук, въпреки че в началото не беше заявено, за което искам да му благодаря за уважението към нашата комисия, господин Галин Цоков, затова ще Ви предложа следното нещо. Така и така имаме министър на крака. Да направим изслушване, за което не ни е нужен кворум по първа точка – представянето на новите национални програми на Министерството на образованието и науката, насочени към българските общности зад граница, а по втора точка да освободим присъстващите гости от Министерството на културата, от Българската академия на науките и от президентството. От Министерството на финансите и от Съвета за електронни медии са изпратили становища, но няма техни представители, за да можем евентуално при следващото заседание през следващата седмица вече да разглеждаме Законопроекта. Евентуално, разбира се, пак ако има кворум. Защото виждаме, че този проблем е хроничен. Направихме няколко най-различни конфигурации, събирахме се в четири в сряда, после в пет в сряда, после се събирахме веднъж във вторник, всеки път е един и същи проблемът. И ако досега поне успявахме да съберем някакъв кворум на ръба в последния момент, сега виждаме, че и това вече не се получава. И с оглед на това че Народното събрание вече започва сериозна законодателна работа, подозирам, че така ще бъде оттук насетне. Не знам как ще успеем да решим този проблем обаче, защото не зависи от нас.
Има ли някой друг да каже нещо по това направено от мен предложение? Да изслушаме представителите на Министерството на образованието и да освободим другите гости? Не виждам.
Който е „за“, моля да гласува.
За – 5 , против – няма, въздържали се – няма.
Да благодаря на гостите ни от Министерството на културата, от БАН и от президентството, и да изразя своето съжаление и от името на липсващите тук представители, които предполагам, че все пак са на други комисии.
А по отношение на представянето на новите национални програми на Министерството на образованието и науката, насочени към българските общности зад граница само да спомена, че тук наши гости са Галин Цоков – министър на образованието, Наталия Михалевска – началник на кабинета и Любомир Йосифов – директор на Правна дирекция.
Заповядайте за представянето на програмите.
МИНИСТЪР ГАЛИН ЦОКОВ: Благодаря Ви, господин Костадинов!
Уважаеми дами и господа, народни представители! Дошли сме екипът на Министерството на образованието и науката да Ви представим по-подробно националните програми, които са приети през месец май тази година с Постановление на Министерския съвет, които са насочени към българите в чужбина с определени точни параметри, свързани с възможностите за финансиране по тези национални програми.
Тези национални програми общо са три, като едната „Роден език и култура зад граница“ е традиционна вече, тя не е нова. Но по други две нови национални програми българите зад граница също могат да участват. Това са „Неразказаните истории за българите“ и Национална програма „България – образователни маршрути“.
Всъщност госпожа Михалевска, която е участвала в разработването на конкретните – и стара, и нови национални програми, свързани и с финансиране на българите в чужбина, ще каже точно параметрите, финансови, по трите национални програми.
Заповядайте, госпожо Михалевска.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Добър ден на всички.
Господин Председател, националната програма „Роден език и култура зад граница“, която е първата създадена за българите в чужбина преди повече от 15 години, продължава, но не само с нови модули и нови дейности. Тя е подкрепена от 2019 г. с Акт на Министерския съвет, в който има трайно финансиране на българските училища, на неделни училища в чужбина, не на проектен принцип, като всичко останало, което ние описваме и ще Ви опиша сега по тези национални програми, е година за година на проектен принцип за определени дейности, които съфинансират и подпомагат българските училища. Затова Националната програма „Роден език и култура“ е с бюджет 2 млн. 108 хил. лв., а останалите средства за неделните училища са осигурени по Акта на Министерския съвет 90. По тази програма кандидатстват така наречените прохождащи училища, които нямат една година образователна дейност и училищата в историческите диаспори, като най-много са тези в Украйна. За Ваше сведение тази година около 25 училища в окупираните територии имат затруднения, но те правят усилия и ще продължим да ги финансираме за обучение по български език, защото май месец на онлайн теста половината от записаните деца са участвали и са се включили, регистрирали са се в системата и са решили задачите от теста по български език за годината, така нареченият годишен тест по български език.
По модул две ние продължаваме обучението на учителите по български език и такива обучения, свързани с техните дигитални умения, за да могат да преподават онлайн на хора, които са отдалечени от българските неделни училища или просто в държави, където няма такива, 228 хиляди лева е ресурсът за обучението на учители, а то се осъществява от департаментите по чуждоезиково обучение на университетите в България.
Тази година имаме споразумение с Пловдивския и Софийския университет. Програмите и образователните ресурси за обучението, организирано в чужбина, е абсолютен приоритет тази година за тази програма и Министерството, защото вече е стартирало адаптирането и промяната на програмите по български език и за първи път внедряваме и такава програма, която изработиха самите учители от чужбина за предучилищно обучение. Ние такава програма засега нямахме, макар и да има регламент, че могат да се обучават четиригодишни деца в неделните училища, а по роден език и култура зад граница даже финансираме и детски градини от четиригодишна възраст, разбира се, в чужбина, включително и такива там, където има училище, например в Братислава има българско държавно училище и такава детска градина, която е финансирана по програма „Роден език“ и култура зад граница. Мониторингът по програмата и методическата подкрепа за нас са много важни, защото от миналата година ние стартирахме съвместно с дружествата, които имат училища по света, така наречените майсторски класове, онлайн класове, демонстрации, педагогически, професионални, на умения, на прийоми, на методики, свързани с учебните помагала и не само, и смятаме, че тази форма на обучение с майсторските класове е много удачна не само за чужбина, разбира се, и за България. Но ние пробивахме в чужбина миналата година по инициатива на дружествата и заедно с тях.
„Неразказаните истории на българите“, ако имате въпроси, разбира се, ще отговорим, „Неразказаните истории на българите е много скромна в пакета национални програми по отношение на бюджета. Тя е с бюджет 500 хиляди, но тя е изключително значима за нас по отношение на първата крачка, която искаме да направим с нея за осмисляне на извънкласните дейности на децата в българските неделни училища, приобщаването им като дейности, общи с лекторатите по българистика, изобщо с общностите зад граница, като всъщност ние им казваме следното – може да разкажете своите родови истории по всякакъв начин, с всякакви средства, ако щете, които са свързани с държавата, където живеете, и България. Може да намерите българските следи там, където се намирате по света, да направите български маршрути или България там, където я намирате. Могат да бъдат паметници, но могат да бъдат и други исторически факти, артефакти и всичко останало, и могат да бъдат обаче и такива факти, които България не познава за видните българи от нашето съвремие, дали своя принос, своя дан в цивилизационното развитие на държавите, в които живеят нашите учители, родители, хора, които са свързани с българските неделни училища.
Може да Ви се стори, не знам дали има хора от Изпълнителната агенция за българите в чужбина, може да Ви се стори, че тази програма е много голяма като цел, като обхват за едно министерство, но ние считаме, че създали структурите на българските неделни училища и мрежата, която всъщност е супер пулсираща и тя е толкова наситена със съдържание в 400 места по света на около 280 организации, тя трябва да бъде още по-привързана към България, ние смятаме, че това, от една страна, е начин за отношение към България, търсейки България там, където се намираш, включително и в собственото си съзнание и род. Но ние смятаме, че това е важно и за България. Оказа се, че в българските архиви, включително в архива на БАН, държавния архив, регионалните архиви, отдавна не са постъпвали такъв тип доказателства, факти, документи, които биха били ценни. Затова ние сме направили, в програмата е разписано, това е една комисия, която ще бъде от хора не експерти от Министерството, хора, които се занимават с музеи, с архиви или неправителствени организации, които се занимават с историческа памет, и тези хора всъщност ще оценяват постъпилите неща от българските неделни училища, от българските средни училища от Прага и Братислава, от студентите българисти в чужбина, те също имат право да кандидатстват, организирани от лекторите. Имат право да кандидатстват хора, които нямат нищо общо с българските неделни училища, например в Аржентина ние нямаме такова, но има хора, които има какво да разкажат и да дадат на България. По този регламент те могат да го направят чрез български образователни институции на територията на България, за да имаме гаранция за това, че всъщност има смисъл в това и че тези хора наистина са сериозни и искат да дадат нещо.
Интересно за тази програма е и това, че ние всъщност не измисляме света, това е направено в много държави, искаме да им дадем знак, който те да предадат на своите поколения за това, че са дали своя дан на България, независимо къде се намират и независимо къде са живели през последните години. Този знак на инициативата считаме за много важен, той ще бъде направен специално в Монетния двор и ще представлява изключителна ценност, така че да се пази в семейните и родови архиви като спомен от България и усилията за България.
И последно, в тази инициатива ние имаме посланици на инициативата от България и от чужбина. Ще инициираме тяхното представяне и съвместно с кабинета на вицепрезидента – госпожа Йотова, ние считаме, че посланиците ще бъдат наистина хора с доверие и в страната, и в чужбина, и ще могат да направят смислена тази инициатива, говорейки за нея, но и координирайки дейностите по събирането на тези факти.
И последно, „България – образователни маршрути“. Тази програма се роди за България, за да замести онази, където имаха възможност да ходят на море децата по време на пандемия. Всъщност идеята е такава: ако децата от българските училища ходят на екскурзия от София до Търново, до Арбанаси, те да видят не само история, но могат да видят неща от различни области на знанието – да видят и природа, и екология, и фолклор, и занаяти, и много други неща.
Така, направихме това усилие с няколко неправителствени организации, включително и с Българския туристически съюз и набрахме от пет области на знанието обекти, които им предложихме и им казахме: „Да, Вие може и ще бъдете финансирани да ходите до петдневни екскурзии, но непременно Вашият маршрут трябва да бъде от обекти от няколко области на знанието, така че Вие като пъзел сами да правите спрямо Вашите интереси, възможности, възрастна децата и други неща, сами да правите тези маршрути, но с мисъл за това, че можете да им дадете и повече, и повече надграждащо знание по време на пътуването и всъщност да намират смисъл и родителите, които пращат децата си на тези екскурзии.
Така ние отворихме възможност и за училищата в чужбина да кандидатстват по тази програма. Тя е много голяма. Миналият път стана дума, че е около 14 милиона, но тя всъщност е за училищата в България с възможност. Ограничени са възможностите за кандидатстване от чужбина, но все пак е първа крачка. Например, ако има над 30 училища, а то има в Испания, не могат и 30-те да участват, има такова ограничение за кандидатстването от една държава, но ние считаме, че дълго време България е длъжник за това да може да създаде възможност, както всички останали държави, поне на Балканите е така, стъпвайки на българска земя учителите и децата да бъдат изцяло поети от нас и да им се предложи програма, която е свързана с това да преживеят България на място.
Разбира се, онлайн продуктите са чудесни и всичко останало, но това е друг тип преживяване и всъщност тази програма дава възможност за това.
Ако имате въпроси?
КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Въпроси вече имаме. Аз искам основно да питам и ще дам думата и на колегите, разбира се. Това, което ние коментираме обаче е свързано с проекта, който беше в предишния формат на бюджета. Сега Вие ще настоявате ли да влезе и в този и имате ли уверението, защото в момента се пише бюджета. Вие би трябвало да знаете вече дали ще бъде прието това, за което Вие ще настоявате.
Първо, да разбера, дали ще настоявате за тези суми да се запазят в тези програми, за което можете да срещнете единствено само нашата подкрепа, разбира се, тя е принципна.
И второ, имате ли някаква информация, че тези Ваши искания ще бъдат приети?
МИНИСТЪР НА ОБРАЗОВАНИЕТО ГАЛИН ЦОКОВ: Благодаря Ви, господин Председател, за въпроса.
Това, което сме предложили на Министерството на финансите като изменение на Проекта за изменение на бюджета за 2023 г. е, тези средства да се запазят по всички национални програми и имаме уверението на Министерството на финансите, че те ще бъдат запазени – като бюджет и като дейности, още повече, че почти по всички национални програми вече е започнало кандидатстването. Разписани са отделните изисквания за кандидатстване и формуляри, и вече в много програми има набрани кандидати, особено в последната, която госпожа Михалевска представи има огромен интерес от български училища и от неделни училища от чужбина.
Така че, не само ще настояваме, ще направим всичко възможно, разбира се, и с Вашата подкрепа, ако е необходимо, да запазим тези национални програми, а догодина евентуално да бъдат и разширени, защото смятаме, че те са много важни, не само за образованието, но и за личностното развитие и възпитанието на младите хора и на учениците. Благодаря Ви.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Колеги?
Госпожа Цонева.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Благодаря Ви.
Господин Министър, честито и на Наталия новата позиция. Много се радвам, че ще имаме толкова добър посланик в Министерството точно по тази тема, не че досега не е било така.
Аз искам да направя две уточнения, защото това е важно. Отдавна се каня да направя това изказване тук, но може би сега е момента. Бих искала да престанем да използваме трибуната на българския парламент когато говорим за законните права и интереси на нашите сънародници зад граница, да използваме например изучаването на българския език и обвързването с тези усилия, както на нашите общности там, така и на българското правителство това да се случва.
Какво визирам. Неведнъж, неведнъж, по различни поводи господин Костадинов твърди, че изучаването на българския език в Украйна се препречва от украинските власти. Искрено се противопоставям на това твърдение като Ви цитирам обръщение към Народното събрание на Република България от представителите на местните власти на населените места в Украйна с компактно живеене на българската общност.
В част от това изявление четем следното: „Припомняме, че след установяването на независимостта на Украйна през 1991 г. етническите българи получиха всички законодателни и фактически възможности да запазят своята идентичност, да изучават и развиват своя език и култура. Децата от етнически български произход могат да учат български език като роден дори и в условията на военно положение след руската инвазия в Украйна в условията на постоянен руски рекет и въоръжен терор.
От друга страна, изучаването на българския език е забранено от руските окупатори на територията на Запорожка област, където също живеят наши сънародници и чакат освобождението и връщането на украинската власт.
В това обръщение освен това, че нашите сънародници там потвърждават, че техните деца могат да изучават български език, се отхвърля и нещо, което е много важно – изявление в посока, че очакват автономия в Южна Бесарабия. 16 представители на местна власт в Украйна, потвърждават, че това не е така и са подписали тази декларация. Искам това да се знае и те да получат своя глас в тази комисия, когато са се обърнали към българския парламент. Това е изявлението. Познавам добре програмите. Знам, че в Украйна се изучава български език, дори и в тези много сложни условия.
Искам още данни за това какво се случва в Запорожка област. Там има 31 села, които са български. Как в момента тече обучението по български? Окупационните сили пречат ли на това? Какво всъщност там имаме като развитие на този процес? Вие дадохте частична информация, но бихме могли като Комисия да получим по-задълбочени данни. Ако обичате да ни информирате затова.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Заповядайте, господин Министър
Тъй като от новата дирекция на Наталия Михалевска са в процесуален контакт с представителите и на неделните училища на територията на цяла Украйна и те в момента кандидатстват, някой от тях, от гледна точка на обективността ще предоставим писмена информация конкретно как се случват нещата в конкретните училища в отделните области на Украйна. Затова искаме да бъдем по-обективни с писмен доклад.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: За да не вземам отново думата, имам въпрос, свързан с тази програма за маршрутите. Тя ще може ли да бъде достъпна за деца от български общности, които не са обхванати от неделни училища? Например деца, които са от Западните Балкани, да кажем деца, които са от Северна Македония, деца, които са от Сърбия, деца, които са Албания или Косово. На мен ми се струва, че би следвало да помислим и в тази посока. Защото окей, там може да няма образователни единици, които да ги обхващат, но има достатъчно добре развити организации на българските общности, които могат да бъдат подпомогнати, капацитетът им да бъде развит и в тази посока. Да могат да набират, образно казано, деца, които имат такъв интерес и те да получат достъп до тази програма.
Смятам, че това би донесло още качество към тази много добра инициатива. Тоест не само деца от Европа, от Америка и други части на света, а да погледнем и малко по-наблизо. Това е и част от нашето усилие за интеграция, за утвърждаване на българската идентичност и много голяма възможност българските институции да изпратят много силно послание към нашите деца и младежи в тези общности.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Ако позволите, благодаря за това.
Можем да помислим, но в страните и в Северна Македония, и в Сърбия имаме български неделни училища. Надявам се да кандидатстват, трябва някак си да ги подсетим да кандидатстват. (Реплики.) Също така те се уговарят много хубаво от различни държави по едно и също време да бъдат в България, да правят и такъв тип общуване.
За Северна Македония имаме идея, нашите деца да бъдат поканени на форуми в други държави, балкански, например в Северна Гърция, за да видят как живеят там, как са приети децата от българските неделни училища в Кавала и на други места, в Александруполис. Да направим общи събития с децата от Северна Македония там. Това е друга тема.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Преди да дам думата на господин Вълчев, ще се възползвам от правото да благодаря на госпожа Цонева за така поставения въпрос, защото той ще ми даде възможност да отговоря за една част от тези твърдения, които бяха отправени от страна на украинската пропаганда в България, тъй като става въпрос за украинска пропаганда. Каква е истината?
Има 16 човека, наистина, които са се подписали, твърдят, че представляват българската общност. Всъщност тези хора странно защо са същите, които преди няколко години, когато трябваше да се ликвидира българския болградски район, макар че той формално не е български, но неформално беше и продължава да бъде с голямо мнозинство българско население, тогава в България имаше остра реакция срещу тези административни реформи. Те не касаеха само болградския район, разбира се, а касаеха въобще цялото административно устройство на Украйна. Така както в момента се подготвят такива административни преустройства и в Молдова. Тогава същите тези 16 кметове на населени места, всички свързани с управляващата партия, разбира се, в Украйна, подписаха писмо, с което се обявиха против намесата на България във вътрешните работи на Украйна. Казаха, че те искат болградският район да бъде реформиран и от него да бъдат откъснати райони, например като арцизки район или пък да бъдат прикрепени към него други райони, в резултат на което българското етническо надмощие да бъде елиминирано. Също така те каза, че няма как една малка държава като България да се меси в делата на голяма държава като Украйна, което е разбираемо, разбира се. Не искам да влизам в конкретика, защото смятам, че извън България наистина не трябва да се води политика с българите. За съжаление, обаче виждаме, че това се прави доста нечистоплътно. В случая тези наши сънародници са заложници са заложници на управляващия украински режим.
Хората са зависими, има хора с обвинения. Аз няма да казвам кои са те, защото просто не искам, пак повтарям още веднъж, не искам да влизам в такъв дебат, тъй като извън България всички наши сънародници трябва да бъдат уважавани. Но има хора, които са зависими от управляващите там, има хора, чиито деца са в момента на фронта и са още по-зависими. Има хора, които са с повдигнати фалшиви обвинения.
Начина, по който работеше и продължава може би да работи българската прокуратура тук, не е кой знае колко по различен от този, по който работеше и продължава да работи украинската прокуратура. Срещу тях се повдигаха обвинения превантивно, за да не се допусне развитие на сепаратизма в Украйна и по друга пробългарска линия.
Между другото, тъй като стана въпрос вътре в това така наречено писмо от представителите на българската общност там, че там те не искали автономия, което не е вярно. Това е откровена лъжа. Там даже имаше проведен референдум през 1991 г. – все още Съветският съюз съществуваше, имаше проведен такъв референдум на територията Южна Бесарабия, той беше положителен. Украинската държава отказа да го признае и всъщност тя каза, че той е проведен в последните месеци от съществуването на Съветския съюз и нея това нещо не я касае.
Но волеизявлението на българите от Болградско, и въобще като цяло, територията на Южна Бесарабия си стои и до ден днешен – това е факт, няма как да бъде отречен, може единствено и само да бъде заметен под килима, което украинската държава вече прави 33 години успешно.
Още нещо, което искам да кажа. Има още 27 села и градове в Южна Бесарабия, които са с преимуществено българско население. Там те не са се подписали – не се е подписал кметът на Болград, не се е подписал и районният председател на Болградския район, не са се подписали някои от знаковите фигури на българските, как да кажа, то там няма български политически организации, на българските обществени организации – неформалните български лидери, така да ги наречем.
Безкрайно тъжно е, когато украинската пропаганда намира поле за изява в българския парламент. Това е нечистоплътно. Не бива да се допуска по никакъв начин и не бива по никакъв начин българите извън България, които в момента, за съжаление, са жертви на фронта и от двете страни на воюващите страни в Украйна, да бъдат замесвани в български вътрешно-политически спорове.
Разбира се, ние знаем и осъзнаваме, че Украйна си преследва нейните си цели – тя си е отделна държава и има право на това, но не можем да го толерираме това. Както не можем да толерираме каквото и да е било използване от страна на която и да е било друга държава на нашите сънародници в ущърб на българския национален интерес.
Българският национален интерес изисква там да се преподава на български, каквото наистина право те нямат, защото в Болградската гимназия не се преподава на български, там няма, там има факултативно изучаване на български – факултативно, и това е така.
И точно поради тази причина не желая такава украинска пропаганда да се чува тук – не е нейното място. Това е българският парламент – не украинската рада, не е американският сенат, не е руската дума, това е българският парламент.
И за да дам може би финал на разговора, ще кажа, че само преди няколко седмици изпратихме писмо точно в тази връзка, за да видим какъв е в момента статута на българското неделно училище, с оглед на това че трябва да се подготвя новата учебна година точно в териториите, които в момента са под контрола на Руската федерация в Таврия – в южната част на Запорожкия район, защото там има 23 села и в момента, в който получим отговор, ще го направим публичен, но е хубаво ако може още преди това, все пак едно е да пита политическа партия, друго е да пита министерство на Република България.
Най-добре ще бъде ако наистина Министерството зададе този въпрос, за да покаже, че ние се интересуваме от съдбата на нашите сънародници и независимо в коя територия попада. Дали в тази, контролирана от Украйна или в тази, контролирана от Русия. Защото за нас трябва да са важни преди всичко и само, и единствено българите, и чак след това да гледаме кой на коя държава е гражданин.
Господин Димчев, заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Може ли да Ви направя реплика обаче?
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Само, госпожо Цонева, нека да изслушаме господин Димчев, и след това.
Както и аз дадох възможност на Министерството да отговорят, и след това ще Ви дам думата.
Заповядайте.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: След като наричате моите волеизявления нечистоплътни…
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Цонева, давам думата…
Ще Ви дам думата да отговорите.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: …и че аз съм проводник на пропаганда – няма как да не отговоря.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Добре, ще отговорите.
Просто изчакайте колегата си. И без това аз му взех вече веднъж думата. Ще отговорите.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Как да го изчакам, когато аз трябва да Ви дам на Вас реплика.
Вие трябва да ми дадете думата и после той да вземе думата.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Изчакайте господин Димчев и след това ще говорите Вие.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Нали са за това правилата? Как да го изчакам?
Нито знам каква тема ще засегне.
Коментираме в момента нещо конкретно.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Вие реплика ли ми правите в момента или дуплика?
Аз направих изказване. Не съм репликирал.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Направихте изказване…
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Да, разбира се.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: …това, което аз прочетох.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Цонева, не искам да влизаме в този разговор, защото в тази ситуация Вие коментирате нещо…
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Вие можете да не искате да влизате, но Вие сте влязъл в този спор много отдавна.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Добре, говорете.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Вашите изявления за това, че трябва да се осигури автономия на Болград – това не е от вчера, не е от днес.
Аз тук прочетох изявление, изпратено официално до българския парламент, подписано от хора, които са застанали с лицата си и с имената си.
Вие ги квалифицирахте по всякакви възможни начини – зависими, с повдигнати обвинения, представители на управляващата партия и така нататък, и така нататък.
Твърдите, че има други, които не са подписали. Аз обаче не съм виждала друг подобен документ, който иска създаване на автономия и не знам кого представляват те, когато твърдите всички тези неща.
Да не говорим, че на територията на тази област има и други националности.
Нали сте запознати с това?
Сега, ако можем да видим какви са те, живеещите в Бесарабия гагаузи, молдовци, липованци, албанци…
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Секунда, според Вас гагаузите са отделна народност, така ли?
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Не, не твърдя това. Арменци…
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Не, питам Ви.
Гагаузите не са българи, така ли?
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Не твърдя това.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Току-що казахте, че са отделна народност, как да не го твърдите?
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Това е цитирано в писмото.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Вие твърдите, че гагаузите не са българи, така ли?
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Обсъждали сме въпроса с гагаузите и проблемите, които те имат…
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Българи ли са гагаузите?
Нека за протокола.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Да.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Българи.
Тогава, коригирайте се моля, защото пак казахте лъжа.
АНТОАНЕТА ЦОНЕВА: Нека това да не е пречка към продължаване на този разговор, господин Костадинов.
Не смятам, че това е украинска пропаганда. Смятам, че изразява мнение на хора, които са се обърнали към българския парламент и имат право. Аз съм ги виждала тези хора, аз съм била там, част от тях познавам и по никакъв начин не мога да приема, че те са рупор на някаква пропаганда. Сърцето им е в Българи, милеят за нея, правят много неща за своите общности, развиват инициативи и то в много тежки условия. Няма как тези хора да бъдат рупор на някаква пропаганда.
Руска пропаганда са Вашите изявления, че там трябва да бъде установена автономия и нека това да бъде…
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Много благодаря затова че…
Изключително Ви благодаря затова гледам, че има подготовка, снимали сте в момента. Благодаря Ви, затова че казахте, че да искаш автономия за българите в Украйна е руска пропаганда. Сърдечно Ви благодаря. Между другото това беше повторено и от други Ваши представители, когато тук беше министърът на външните работи на Украйна.
Аз честно казано не знаех, че да искаш свобода за българите в Украйна е руска пропаганда. Но, тъй като не желая да влизаме в някакъв разговор тук, който да бъде между Вас и мен, а и още повече няма никаква връзка с темата. Все пак мисля че Ви дадох…
…: …изучаването на българския език..
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Госпожо Цонева, мисля че Ви дадох думата и да се изкажете и да ме репликирате, и каквото искате още, но все пак има и други народни представители, които искат да се изкажат, а и смятам, че тук присъстващите наши представители гости от Министерството не са длъжни да слушат разговор между народни представители извън темата, която в момента коментираме, която още веднъж ще повторя: „Насочваме към новите национални програми на Министерството на образованието, насочени към българските общности зад граница“, които смятам, че ние всички тук подкрепяме.
Господин Димчев, заповядайте.
ДИМЧО ДИМЧЕВ: Благодаря.
Аз всъщност имам въпрос, тъй като засегнахте темата за детските градини. Според мен това е нещо изключително важно, което сме го мислили във времето и е свързано с наистина голям ресурс.
Въпросът ми е: колко на брой са тези детски градини? В кои държави са? Колко деца са обучавани в тях? И дали съществува информационна кампания, която всъщност да заяви, че българската държава се интересува от подобно развитие? Как могат хората да кандидатстват за подобни детски градини? И не на последно място, разбира се, каква е и досегашната инвестиция в тях? Благодаря.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря Ви за този въпрос.
Може би е много важно да кажем става въпрос за обхват на деца от четири годишна възраст и от четири до шест, съответно до седем години е обхвата на децата от българските неделни училища. Тоест, те имат право и се финансират затова да обхващат тези деца в обучението в българските неделни училища.
По Националната програма „Роден език и култура зад граница“ и само по нея могат да бъдат подпомогнати и самостоятелни детски градини, но пак от четири годишна възраст се финансират децата до шест-седем. Тоест за нас не е толкова важно колко са детските градини, а е важно колко са децата обхванати в тази възраст. Така че ако искате, ние допълнително можем да Ви направим тази справка, да я поднесем на Вашето внимание, като можем да отчетем и тенденциите затова дали нараства броя на децата в предучилищна възраст?
Казвам това, защото самият механизъм за финансиране на българските неделни училища е свързан с това, ако те обхващат тези деца от предучилищните групи да кажем така, те получават допълнителни средства затова. Както и, когато обучават деца от гимназиалния етап и са направили усилия те повече години да учат български език, тогава също получават допълнителни средства, така че можем да изведем и тази информация по отношение на Украйна и състоянието на училищата в окупираните територии и изобщо обучението по български език, както и учебната програма на Болградската гимназия ще Ви отговорим писмено.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
Господин Иванов, заповядайте.
Извинявайте, имахте реплика ли господин Димчев?
ДИМЧО ДИМЧЕВ: Да, благодаря.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Заповядайте.
ДИМЧО ДИМЧЕВ: Исках да потвърдите, че това не са целодневни детски градини? Има ли шанс да бъдат такива?
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: …категорично, защото обучението по български език, история и география на България…
….само по български език и извънкласни занимания да ги кажем свързани с българската идентичност, фолклор и култура това е допълнително занимание на децата, които са в чужбина и ходят в държавни училища на местните държави, както и в детски градини на местните държави. Това са съботно-неделни условно, съботно неделни, защото може и през седмицата да организират обучение, разбира се, не става въпрос за това.
Българите по света, като всички нормални хора искат да бъдат интегрирани в средата, в която живеят добре, както и техните деца и не може да си представим например, че детската градина в Будапеща може да бъде нещо друго освен допълнително обучение и те никога да не могат да се интегрират в унгарската образователна система хората от нашето признато малцинство в Унгария. Например там имаме много добра детска градина, която е дофинансирана от нас, както и от унгарската държава. Така че този баланс между интегрирането и това хората да се усещат добре в чуждата държава, но и да останат българи, смятам че го спазваме и по този начин, когато не откриваме държавни училища въпреки нашите усилия някъде по света например в Одеса си мислехме, че си струва, но не успяхме да направим, по-скоро двуезични училища, за каквото се борим в Будапеща. С такава програма и на български, и на чужд език са двойни дипломи – смятаме, че това е по-реално да се случи, имайки предвид какво искат нашите сънародници в чужбина. Това е дълъг път.
С учебни програми и планове, например в България, единственото училище, което дава такава възможност за двойни програми и двойни дипломи, е Американския колеж в София.
Ние смятаме, че това е по-добрият път за нашите сънародници, ако има такъв интерес.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря.
МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Колеги, уважаеми господин Министър, гости от Министерството!
Аз имам следния въпрос. Тези програми, за които ни разказахте сега, всъщност те успяват ли да бъдат оползотворени по максимално успешен начин? Имам предвид достатъчно достъпни ли са за всички наши институции, които са извън страната.
Изпълняват ли се в пълен размер бюджетите, които са заложени там?
Съответно има ли нужда от разработване на нови програми, разработват ли се такива и очаквали се в обозримо бъдеще да бъдат пуснати и нови програми?
Съответно какви биха били те?
В какви срокове, ако се работи в тази посока? Благодаря Ви.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Благодаря за въпроса.
Националната програма „Роден език и култура“ беше досега единствена и ПМС № 90, по което те също кандидатстват, след като преминат една година образователна дейност и вече имаме увереност, че могат да се справят.
Всяка година имаме не само изпълнение, но и искания за още и още, защото се разширява не само обхвата като брой училище, брой деца, но и дейностите, които се изпълняват в тях. Например тази година разширихме средствата за форуми, които да правят общо по света българите и други неща.
Смятаме, че тази идея за свързване на културата, най-общо казано, и културните дейности с тези, които са пряко образователни, могат да бъдат развити и в нови програми. Но, традиционно националните програми за средното образование се приемат през месец април и май и са за следващата учебна година, така че имаме още една година време заедно с Вас да помислим и за нови дейности, и нови програми.
Обикновено обаче и в повечето случаи, цялата тази работа идва по инициатива на българските общности зад граница, те ни подсказват. Например неразказаните истории на българите, не защото не сме си представяли, че може да има такова нещо, отивайки в Рим, Вие ще видите българското училище и Венета Ненкова, изключителна учителка от Добрич, която е направила България е там, в Рим, там е живял първият архитект на България, завършил в Рим – един туристически маршрут, опознавателен, който е толкова причудлив, че чужденци познават България без да са идвали в България чрез този маршрут. И тя всъщност прави първата крачка, даде тази идея и, разбира се, тя беше приета.
Затова новите програми и новите дейности може би ще дойдат от тях като идеи и ние ще ги разработим заедно. Благодаря Ви.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Господин Иванов, заповядайте.
МИРОСЛАВ ИВАНОВ: Благодаря, господин Председател.
Благодаря за отговора и да задам, ако позволите, още един въпрос.
Нашите сънародници от кои държави са по-активни и къде имаме големи диаспори, в които нашите сънародници не са достатъчно активни и може да се насочи съответно нашите общи усилия към тези наши сънародници, за да ги приобщаваме към България и българското.
НАТАЛИЯ МИХАЛЕВСКА: Най-много български неделни училища в Европа има в Испания, Германия, Гърция, Италия, Кипър, най-много в Испания, след което в Съединените американски щати и така нататък.
Обаче като всяка работа, хората правят това, няма значение колко наброй са, може едно да е и да предизвика толкова много интерес, да популяризира България и българския език, това е една от основната задача на тези програми, и затова ми е трудно да отговоря къде са най-активни.
Навсякъде искат да бъдат активни, наистина някои са по ярки от други и смятам, че става въпрос и за личностни качества по отношение на инициативите. Така или иначе всеки един от тях заслужава уважение, защото представете си в чужда държава да се справяш с хиляди неща, да имаш работа, внуци и всякакви други семейни истории, и да се занимаваш със създаване на българско училище, да набираш учители, да се отчиташ пред чуждата държава, включително и финансово – това е много, след това да отчиташ резултати, обаче да го правиш със сърце, защото тази работа не е административна, работата е училище, прилича на мисия, всъщност тя е такава.
РЪКОВОДЕЩ ЗАСЕДАНИЕТО КОСТАДИН КОСТАДИНОВ: Благодаря, госпожо Михалевска.
Някой друг от колегите да пита още нещо? Няма.
Поради изчерпване на дневния ред, закривам заседанието.
.
