Танцова група „Кирилчета“ към българско дружество „Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия
.
През месец май Донна Жанетто-Генова и Ерика Пералес от танцова група „Кирилчета“ и музикална група „Орфей“ към българско културно дружество „Кирил и Методий“ в град Комодоро Ривадавия в Аржентина посетиха България, за да изучават български народни танци и песни. По време на гостуването си те посещаваха часове по български народни инструменти при преподаватели от Националния фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“, АМТИИ – Пловдив, Фолклорен ансамбъл „Тракия“ – Пловдив и към НЧ „Христо Ботев – 1905“ – Пловдив. По време на престоя си в България имаха и музикални участия, по време на които запознаха пловдивската публика с аржентинските танци чакарера, самба, маламбо, тáнго и чамамé. Едното участие беше на 21 май, по време на 8-мото издание на Народния събор в парк Лаута, а другото на 25 май, в читалище „Христо Ботев – 1905“.
.
БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО „КИРИЛ И МЕТОДИЙ“ В КОМОДОРО РИВАДАВИЯ
Българско дружество „Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия е създадено на 24 май 1989 г. Явява се най-южното българско културно дружество в света. Първи негов председател е Георги Луков. Дружеството се помещава в собствена сграда. Развива разнообразна културна и образователна дейност. Работи с потомци на българи, които се заселват в града през първата половина на XX век. Основните дати, които отбелязва дружеството, са по случай 3 март и 24 май. Всяка година от дружеството избират и Кралица-посланичка на културното разнообразие, представляваща общността на различни културни събития. Към дружеството има танцов състав „Кирилчета“ и певческа група „Орфей“, които ежегодно представят българската култура в Деня на имигранта през месец септември, организиран от Федерацията на чуждестранните общности „Fedecomex”.
.
РАЗГОВОР С ДОННА ЖАНЕТТО-ГЕНОВА
– Разкажи повече за себе си и интереса ти към българската култура?
– Казвам се Донна Жанетто-Генова и съм на 28 години. Сега завършвам висшето си образование по специалността „Електронно инженерство“ в Националния университет на Патагония „Сан Хуан Боско“. Интересът ми към българската музика се зароди още в семейството ми. Израснах заедно с брат си с българската и аржентинската култура. Майка ми е емигрирала за Аржентина, когато е била на две години. Тя, чичо ми, както и цялата ми фамилия по майчина линия, произхождат от България. От малки знаем как се приготвят български ястия, а във вкъщи сме слушали да се говори български език. Моите баба и дядо основаха българското дружество „Кирил и Методий“ в Комодоро Ривадавия и нашето семейство участва там, откакто бях съвсем малка. Майка ми Ценка Генова в момента е председател на дружеството. Преди много години моята баба ни показваше как се танцуват български хора. Когато бях на 16 години, започнах да ръководя танцовата група, а преди няколко години създадохме музикална група „Орфей“. Там пеем песни, които сме учили още като деца. Правим това без да имаме учители по пеене и музика. Хореографията си подготвяме от видяното в различни видеа и разчитаме на нашите общи познания по танци. Отскоро имаме гайда, кавал и гъдулка.
– Къде представяте българска народна музика и танци?
Участваме в Панаира на чуждестранните общности, който се провежда всяка година през месец септември. Това е фестивал за традиционна музика, танци и кухня. Също така участваме и на различни събития, свързани с официалните празници 3 март и 24 май. Миналата година през месец ноември ни поканиха и на едно музикално събитие за певчески хорове, организирано в квартал „Астра“.
– Бяха ли полезни за Вас курсове в България за народна музика и танци?
– Това несъмнено е много ценен опит, но не само за нас персонално, но и за цялата ни група, на която ще предадем получено тук. По време на престоя ни ние научихме много за типичните характеристики на някои танци от Добруджа. В Аржентина всяка година сменяме фолклорните области и подготвяме танци и песни от Добруджанския край. За нас беше важно да посещаваме часове по кавал и гъдулка, тъй като досега не бяхме свирили на такива инструменти. В България научихме основите. На гайда и тъпан бяхме свирили, но никога не сме имали на разположение партитури и сме заучавали мелодиите по слух. В България научихме много песни от Добруджа, както и автентични песни от Родопите.
.
РАЗГОВОР С ЕРИКА ПЕРАЛЕС
– Можеш ли да разкажеш повече за връзката ти с България?
– Връзката ми с България е заради моите прадядо и прабаба по бащина линия, които са от Горни Лом. Моята прабаба се е казвала Шипка, а прадядо ми Анто. Не се знае много за тяхната история. Знам, че са тръгнали за Северна Америка, за да търсят работа, но са пристигнали в Аржентина и са решили да останат там.
– Откъде се появи интересът ти към българската култура?
– Когато бях малка, моите братовчеди започнаха да посещават българското дружество и да танцуват там. Покрай тях, когато бях на около 18 години, аз също реших да се включа. Хареса ми и до ден днешен продължавам да участвам. Благодарение на дружеството имах възможност да пътувам и да посетя много места в Аржентина, които преди това не познавах.
– Какво е твоето участие в българското дружество?
– До 2016 г. Донна Жанетто-Генова ръководеше само танцова група „Кирилчета“ и оттогава аз започнах да й помагам. През следващите години, може би и защото съм малко по-голяма от нея, се интересувах повече от дейността на Комисията към дружеството, която организира различни културни събития. Преди няколко години с Донна и други наши приятели решихме да създадем група само за българска музика и така се зароди музикална група „Орфей“.
– Какъв е репертоарът Ви?
– Изпълняваме песни, които ни харесват. Някои от тях можем да ги изпълним лесно, други не, защото пеенето на български език е сложно, заради езика и техниката на изпълнението. Но ние се опитваме. Харесва ли ни някоя песен, изваждаме си я и досега не сме имали проблеми. Винаги сме успявали да я изпълним. Основно ги изучаваме по слух. Нямаме партитури. Може би има партитури на някои от инструментите, но за останалото няма. Затова я изваждаме по слух, за да звучи възможно най-близко до оригинала. Да извадим по слух мелодия на една песен е в общи линии лесно, но да извадим мелодията на другите гласове, това е почти невъзможно. Затова, когато ни харесва една песен, първо търсим дали има партитура. Никой не ни помага. Учим по слух или четем нотите.
– Как се възприема в Аржентина българската музика?
– Хората са много впечатлени. Музиката е нещо универсално. Песните и танците, които избираме, са достатъчно весели, а ако не са, в тях винаги има нещо, което стига до всеки човек. Ето защо си мисля, че на хората много им харесва музиката, която правим. При нас има много певчески групи, но те са по-скоро конвенционални, докато музикална група „Орфей“ определено се отличава и хората искат да ни слушат, и винаги казват: „Пейте още! Пейте още!“.
.
Текст, интервюта, снимки:
Валентин Воскресенски
.
