.
Спи, момиче. Тя, нощта,
колко си самотна – знае.
И отметнала коса,
нещо си мечтае.
Сякаш шепне вън дъжда –
казва нещо много тихо.
И дантели от вода
над града разплита.
Спи, сънувай, не мисли!
Съмне ли се – ден ще бъде.
И сънят ти, може би,
утре ще се сбъдне.
Утре мъртва самота,
вече ще погребват дните.
Остави го вън дъжда –
нека си разплита…
.
Радост Даскалова
.